По всяко време сред хората е имало неколцина, които са знаели за това око и са умеели да го използват.
Когато се случвало да разкажат на вас, другите, какво всъщност са видели, те били обявявани за глупци или екзалтирани мечтатели.
А когато се опитвали да ви обяснят как и вие самите да откриете в себе си и да използвате това око, ставали неудобни, защо-то искали от вас твърде много неща, които биха смутили така скъпото ви „спокойствие “.
Предпочитали сте да „вярвате“ на ученията на мъдреците едва след като сте ги разпъвали на кръст, - понеже после сте имали пълна свобода да тълкувате ученията им, както ви изнася. —
«Други - казвате вие - са сторили това, не ние, - съвсем не ние!» - но аз имам всички основания да се съмнявам дали вие самите бихте разпознали днес онези, които могат да ви помогнат. -
Хората винаги са предпочитали да чакат идването на „помагач“, отговарящ на техните представи, и не са искали да чуят нищо за истинските помагачи, протегнали спасителната си ръка с доброта и непринуденост.
Човешката фантазия си създава могъщи „титани“, „богове“ и „светци“, ала само най-човешкият и най-естествен човек е способен да бъде спасител.
Евтините фокусничества са били по всяко време повече ценени, отколкото и най-спасителните учения на истински призвани помагачи.
Хората търсят удивителното и предпочитат да се учат на „вълшебство“, вместо да се стараят да стигнат до самите себе си в тишина и вътрешно вглъбяване.
С една дума, „методата“ да се направи зрящо това вътрешно око изглежда прекале-но проста за настроения към фантастични неща човек и обръщането към такъв „прозаично“ нов начин за постигане на познание противоречи изцяло на неговите навици.
Доста дълго вече е бил той роб на разсъдъка и затова дори не подозира, че е възможно да се върви и без тежки окови на нозете, а отдавна се е отучил, уви, да лети, носен от крилете на душата.
Навън интелектът служи като хилав заместител на всичко, към което се стреми душата, и така човек се слисва пред измислените с помощта на разсъдъка му „чудеса“, загубвайки последните остатъци от вярата, че е възможно някога да уталожи по душевен път въжделенията на своята душа.
Ала нищо от онова, което открива във външния свят с помощта на интелекта, не е в състояние да сподави докрай вика на душата, предявяваща същите права в отредената Jсфера, каквито разсъдъкът има там, където се търси само рационално обяснение. -
Не е нужно да „разберем“ познанията на душата: - достатъчно е да ги прозрем, почувствуваме, преживеем и завоюваме.
За тази цел разсъдъкът, колкото и остро отшлифован да е той, е абсолютно неподходящо оръдие!
Туктрябва да влезе в действие една нова сила, която е заложена потенциално у всеки човек, но която се разгръща и проявява у премалцина!
В немския език няма дума за тази сила и сполучилите да я развият в себе си са J дали „имена“, които не говорят нищо на другите.
Немската дума „Gembt“ насочва сякаш най-пряко към онази сфера, където тази сила може понякога да се предусети, но с въпросната дума се свързват толкова неясни и мъгляви неща, че дори това плахо указание рискува да доведе до груба заблуда.
С помощта на различни описателни изрази ще се опитам сега да насоча предпазливо душата към същността на тази сила, - може би някои от вас ще почувствуват как в тях тихо се пробужда нещо, което ще позволи на въпросната сила да излезе един ден наяве като покълнало от пръстта цвете.
Зная все пак, че поставената от самия мен задача едва ли ще намери задоволително решение, ако и у двете страни не е налице сериозна и дълбока воля да се преодолеят всички пречки по пътя към постигането на тази цел.
А най-страшният враг, който може да се изпречи на пътя ни, е интелектът, разсъдъкът, -този непрекъснат, превърнал се вече в навик стремежда се разбере целта, докато в случая може да бъдат разбрани единствено думите, определящи насоката, в която следва да я търсим. -
Който иска да продължи и по-нататък с мен, нека стане преди всичко пълен господар на своя разсъдък и нека не му дава никакви права там, където възможностите му се изчерпват!
Ала как да ти разкрия сега същността на тази неназовима сила, която може да е спасителна за теб!?
Опитай се да препрочетеш отново и отново следващите думи, далеч от всеки шум и всяко разсейване на външния свят, - но се постарай също да не допуснеш кресливите възражения на мисълта ти да внесат смут в твоята душа и се отдай в абсолютно спокойствие на своето трезво, сигурно чувство!