Опитай се, докато четеш тези думи, да усетиш в пълно безмълвие самия себе си!
Постарай се да събудиш постепенно в себе си усещане, подобно на обземащото те в час на здрачаване, когато до теб неочаквано долитат далечните, позабравени вече звуци на любима мелодия и те понасят на ефирните си кри ле...
В такива часове, в такива мигове, се открехва леко онази порта, чийто праг ще трябва един ден да прекрачиш, ако искаш да се доближиш наистина до силата, способна да даде отговор на най-съкровените ти въпроси. -
Улови се с любещ поглед за нежния светлинен лъч, прокраднал се през полуотворената порта и се постарай да свикнеш с мекото му сияние!
Не се стреми да „познаеш“ изведнъж пълната яснота отвъд портата, а обуздай своите желания и приучи окото си да различава естеството на тази мека светлина от всеки друг светлик...
Твърде скоро ще откриеш, че досега си пренебрегвал нещо, което заслужава най-го-леми грижи. -
Излез заедно с мен сред природата. Не в ярката светлина на изкачилото се в зенита слънце, въпреки че и часът, когато „великият Пан спи“, е пълен с тайнственост за способния да я почувствува, — а в късната вечер, когато всички шумове на деня са стихнали, или сутрин рано при зазоряване.
В ширналия се простор ще усетиш тогава нещо, което те възвисява и радва сърцето ти, без да има нужда от посредничеството на мисълта и разума...
Отдай се цял на това чувство и му позволи да пусне корени в теб!
Връщай се често към същото преживяване, за да опознаеш по-добре вътрешното си чувство!
Опитай се да различаваш ясно отделните му нюанси!
Не е все едно дали ще възпроизвеждаш тези усещания затворен в стаята си, или ще ги преживяваш, свежи и винаги нови, на открито. -
Каквато и да е стаята ти, тя си има свое собствено настроение, затова колкото и отчетливо да се потапяш в спомените си, търсената от теб нагласа ще се окаже неволно
фалшива.
В затвореното помещение ти имаш други възможности да се „настроиш“ и да накараш да затрептят най-съкровените струни на душата ти.
Музиката и изобразителното изкуство, също както и поезията на словото, ще ти помогнат да дойдеш на себе си, когато си у дома.
Но независимо дали си навън, по планинските върхове или на брега на някоя спокойно течаща река, дали се предаваш на въздействието на безкрайната морска шир или четеш и поглъщаш в светлината на лампата думите на някой поет, - раздвижена във всички случаи е твоята вътрешна душевност, защото всичко външно е само начален тласък на трептене, а не носител на онова, което душата ти усеща чрез неговото посредничество. -
Природата си остава мъртва и студена и художествената творба не ще предизвика никакво чувство у теб, ако самият ти не притежаваш в душата си онова богатство на съзнанието, което природата и изкуството са способни да активизират в теб.
Единствено е тебсамия е вълшебният кладенец, от който можеш да напълниш своите златни потири. -
Ето те вече значително по-близо до онази неназовима сила.
Започваш постепенно да разбираш, че можеш сам себе си да „настройваш“ и че всичко - храна, облекло, място на пребиваване, самота или компания - може с течение на времето да се превърне за теб в „камертон“...
В зависимост от „настройката“ ти в теб ще отекнат различни „звуци“ и много скоро ще откриеш коя настройка отговаря на твоя стремеж към душевна яснота. -
Ти вече работиш с онази неназовима сила, но на първо време си успял да усвоиш и да използваш за своите цели само нейните най-слаби и най-здрачни лъчи.
Тук обаче съществува непрекъснато напредване нагоре и навътре към абсолютна душевна яснота! —
Който иска да върви напред, трябва да се превърне във ваятелна своя собствен живот. -
На онова, което до този момент е било за него „осъществление“, трябва да гледа вече само като на суров материал, от който, подобно на скулптор, да изгради душата си като художествена творба!---
Той не би ва вече да се оставя по кап риза на случая или на настроението си на онова, което му поднася животът.
Трябва да се научи сам да формира живота, като във всеки миг му придава „настройката“, съответствуваща на неговата крайна цел. -
Досега мнозина вероятно са успявали да ме следват, но тук повечето ще се спрат, защото подобно овладяване на различните събития във всекидневието им се струва свръхчовешки трудно...
Само малцината, които са достигнали необходимата за това зрелост, няма да се откажат да продължат своя път!
Единствени те ще открият накрая в себе си и онази сила, а нейното овладяване е предварително условие за всеки, който е ре-шен да поеме по проправената му от възвишените Учители пътека към най-вътрешната Светлина.