Камбанката издрънча. Баронс влезе.
– Баронс! – извиках и моментално набутах телефона между възглавниците.
– Госпожице Лейн! – той наклони тъмната си глава.
– Татуирал си ме, копеле! – хвърлих се право на въпроса.
– И?
– Нямаше право!
– Предпочиташ да не го бях сторил ли?
– Това не прави постъпката ти правилна.
– Напротив. И точно това те човърка. Пренебрегнах желанието ти. Погрижих се за теб по начин, по който мъжът се е грижил за жената преди светът да стане място, на което деца биха могли да разведат родителите си в съда. И ако не го бях направил, щеше да си мъртва. Ще се престориш ли, че искаш да си мъртва? Познавам те. Ти пращиш от живот и по най-егоистичен начин си доволна, че си жива, и винаги ще бъдеш. Ако имаш нужда от сцена и публика, на които да играеш монахинята девица, която би пожертвала живота си, за да запази девствеността си, намери ги някъде другаде! Аз няма да ръкопляскам. Ще се придържаш ли към ценности, които на практика не съществуват? Когато беше твърде млада и наивна, за да виждаш рисковете, аз си навлякох твоя гняв, за да те предпазя. Крещи по мен, ако трябва! Но ще ми благодариш, когато най-накрая пораснеш!
Смених темата. Понякога той ме засипва с толкова много удари, че е по-лесно да подхвана тема, която би поставила мен в нападателна позиция, а него – в отбранитена, а не обратното.
– Защо лорд Господар те погледна и си тръгна? Какво си ти, Баронс?
– Този, който никога няма да те остави да умреш, а това е повече, отколкото някой в живота ти е бил способен да ти каже, госпожице Лейн. Повече, отколкото е могъл да направи.
– В’лане...
– В’лане със сигурност не дойде да те спаси в пещерата, нали? Къде беше тогава златният ти принц?
– Писна ми от измъкванията ти! Какво си ти? – приближих се до него и го ударих в рамото. – Отговори ми!
Той избута ръката ми.
– Току-що го направих. Това е всичко, което ще получиш. Приеми ме или ме остави! Остани или си върви!
Загледахме се кръвнишки. Изглежда, само това правехме вече. Но в мен нямаше истински хъс за бой и той го усети.
Когато отидох до дивана и седнах, той се обърна.
– Приемам, че отново си самата себе си – каза той, загледан в огъня.
– Откъде знаеш?
– Прекарах последните няколко дни да проучвам усложненията от това, което направи, за да открия дали е обратимо. Научих, че ефектът от яденето на Ънсийли е временен.
– Ако си бе направил труда да се появиш в понеделник, щях сама да ти го кажа.
Той се обърна.
– Изчезнало е толкова бързо?
Кимнах.
– Напълно ли си възстановена? Можеш ли отново да усещаш копието?
– Не се страхувай! Твоят детектор на ОС се върна – казах горчиво. – О, изглежда, че О’Баниън е заел мястото на Малуш при лорд Господаря. – Разказах му за посещението на по-младия брат, за това, че е ял Ънсийли.
Баронс седна на другия край на дивана. Дори с цялото разстояние между нас, бяхме твърде близо. Спомних си усещането за дивото му, наелектризирано тяло върху моето. Спомних си как лежах под него с разкъсана до врата тениска и какво бе изражението на лицето му. Погледнах встрани.
– Ще защитя магазина срещу него. Ще бъдеш в безопасност, стига да си вътре.
– Ако съм била вече татуирана, защо не си могъл да ме намериш, когато В’лане ме отведе във Фае? – Това бе малко нелогично и ме тормозеше.
– Знаех, че си във Фае, но не можех да те проследя там. Световете се местят постоянно и става невъзможно да проследиш... сигнала.
– Защо ме накара да нося гривната, щом вече съм била татуирана?
– За да обясня как съм те намерил, ако се наложи.
Изсумтях.
– Каква оплетена паяжина плетем, а? Наистина ли действа като проследяваща гривна? – той поклати глава. – Прави ли изобщо нещо?
– Нищо, което да те засяга.
– Какво направи лорд Господар, за да ме накара да му се подчинявам?
– Салонни трикове. Нарича се Гласът. Друидско умение.
– Ти владееш същия салонен трик. Може ли друг да се научи да го прави? Например аз?
– Съмнявам се, че ще живееш достатъчно дълго, за да го научиш.
– Ти си го научил.
– Нямаш обучение.
– Изпробвай ме!
– Ще си помисля.
– Това ли използва за баща ми? Това ли го накара да си тръгне на другата сутрин, след като спорихме цяла нощ и аз не успях да го убедя?
– Щеше ли да предпочетеш да остане?
– Това ли използва отново, когато се обади тук, докато бях във Фае за месец? – Започвах да разбирам методите му.
– Трябваше ли да го оставя да долети тук и да го убият?
– Защо не ми каза за манастира, Баронс?
– Те са вещици и лъжци. Биха ти казали всичко, за да те спечелят на своя страна.