Секс-до-смърт-Фае (напр. В’лане): Фае, което е толкова сексуално „потентно“, че човек умира при полово сношение с него, освен ако Фае не го предпази от пълното въздействие на смъртоносната си еротика. (Определение в развитие)
Допълнение към оригиналния запис: В’лане направи така, че не го усещах като нещо повече от невероятно секси мъж, когато ме докосна. Те могат да смекчат смъртоносността, ако решат.
Сенки: Една от най-ниските касти на Ънсийли. Слабо съзнателни. Огладняват – ядат. Не понасят светлината и ловуват само нощем. Крадат живот по същия начин, по който Сивият мъж краде красота, изпиват жертвите си с вампирска бързина и оставят след себе си купчина дрехи и обвивка от обезводнена човешка материя. Оценка на заплахата – убиват. (Личен опит)
Допълнение към оригиналния запис: Мисля, че се променят, развиват се и се учат.
Сивият мъж: Чудовищно грозен, прокажен Ънсийли, който се храни, като краде красотата на човешките жени. Оценка на заплахата: може да убива, но предпочита да оставя жертвата си отвратително обезобразена и жива, за да страда. (Личен опит)
Допълнение към оригиналния запис: Според слуховете единствен по рода си. Баронс и аз го убихме.
Сийли: Светлият или вълшебен двор на Туата Де Данан, управляван от кралицата на Сийли Авийл. (Определение на Джерико Баронс)
Табх’р (Та-вр): Входове или портали на Фае между световете, често скрити в ежедневни човешки предмети. (Определение на Джерико Баронс)
Туата Де Данан или Туата Де (Туа Дей Дана или Туа Дей) (виж Фае): Високо напреднала раса, която идва на Земята от друг свят. (Определение в развитие)
Убежището: Висшият съвет на Шийте зрящите.
Фае (феи): Фае са познати още като Туата Де Данан. Разделени са на два двора: Сийли – Светлия двор, и Ънсийли – Мрачния двор. И двата двора имат различни касти на Фае и по четири кралски дома, които са домове на най-високите касти във всеки двор. Кралицата на Сийли и избраният от нея консорт управляват Светлия двор. Кралят на Ънсийли и последната му наложница управляват Мрачния. (Определение на Джерико Баронс)
Четирите камъка: Полупрозрачни, синьо-черни камъни, покрити с букви, подобни на руни. Ключът към разшифроването на древния език и разбиването на кода на Шинсар Дъб е скрит в тези четири мистични камъка. Един камък може да бъде използван, за да хвърли светлина върху малка част от текста, но само ако четирите са сглобени отново в един, може да бъде разкрит истинският текст в цялост. („Ирландски митове и легенди“)
Шийте зрящ (Ши зрящ): Личност, върху която магията на Фае не действа, способна да види през илюзиите или обаянието на Фае чак до истинската същност, която лежи отвъд. Някои могат да видят и Табх’р – скритите портали между световете. Други могат да усещат обектите на сила на Сийли и Ънсийли. Всеки Шийте зрящ е различен и с различна степен на устойчивост към Фае. Някои са ограничени, други са напреднали и притежават множество „специални сили“. (Определение на Джерико Баронс)
Допълнение към оригиналния запис: Някои, като Дани, са супербързи. Има място в главата ми, което не е... като останалата част от мен. Всички ли го имаме? Какво е то? Как ставаме такива? Откъде идват частиците необяснимо знание, които са като спомени? Има ли такова нещо като генетично колективно безсъзнание?
Шинсар Дъб (ши-су-ДОО): Ънсийли или Мрачна светиня, принадлежаща на Туата Де Данан. Написана на език, познат само на най-древните представители на техния вид. За нея се казва, че сред кодираните ù страници се намира най-смъртоносната от всички магии. Донесена е в Ирландия от Туата Де по време на нашествието, за което е писал псевдоисторикът Лиабар Габала, но е открадната заедно с другите Мрачни светини и според слуховете намира пътя си до света на хората. Смята се, че е написана преди повече от милион години от Мрачния крал на Ънсийли. („Окончателен наръчник за артефакти, автентични и легендарни“)
Допълнение към оригиналната бележка: Вече съм я виждала. Не може да се опише с думи. Това е книга, но е жива. Тя усеща.
Ънсийли: „мрачният“ двор на Туата Де Данан. Според легенда на Туата Де Данан Ънсийли били заключени за стотици хиляди години в затвор, от който било невъзможно да се избяга. Невъзможно, друг път!