Повторих историята, която бях разказала преди един час и един час преди това, и още един час преди това. Инспекторът ми задаваше същите въпроси, които той и още двама преди него ми задаваха цяла сутрин и по-голямата част от следобеда, изразени по съвсем малко по-различен начин, всичките предназначени да ме хванат в капан. Оставиха ме да се варя в собствения си сос четирийсет и пет минути, докато отидоха да обядват и се върнаха, миришещи вкусно на риба и чипс. Кофеинът от охладеното ми капучино се бе изпарил преди часове и умирах от глад.
В някаква степен можех да оценя какво правеше инспектор Джейни. Това беше неговата работа и той я вършеше много добре, а бе очевидно, че Патрик О’Дъфи му е бил приятел. Надявах се да бяха направили същото за Алина. В друга степен това ме вбесяваше. Моите проблеми бяха много по-големи. Това беше епична загуба на моето време. И не само. Чувствах се изложена. С изключение на пътешествието ми тази сутрин през задната уличка, не бях стъпвала извън книжарницата, откакто видях каквото видях в склада на ЛаРу 1247 преди седмица. Чувствах се като ходеща мишена с нарисуван на челото мерник. Дали лорд Господар знаеше къде да ме намери? Колко напред бях в неговия списък с приоритети? Още ли беше там, където беше отишъл, когато пристъпи през онзи портал? Дали наблюдаваше книжарницата? Дали беше инструктирал своите Момчета носорози и дали пазачите на Фае (нисша каста гигантски, грозни, сивокожи Ънсийли с широки, дундести, подобни на бурета тела, с издадени напред челюсти и неравни чела) чакаха да ме грабнат в момента, в който излезех от полицейското управление съвсем сама? Трябваше ли да се
опитам
да си уредя да ме арестуват официално? Разкарах тази мисъл в мига, в който ми хрумна. Хората не можеха да ме опазят жива. Примигнах, стресната от осъзнаването, че вече не се смятам съвсем от този лагер.
– Той ми беше зет – каза той рязко.
Трепнах.
– Дори да приема, че нямате нищо общо с убийството му, все пак трябва да намеря начин да обясня на сестра си какво, по дяволите, е правил с вас сутринта, когато умря – каза той горчиво. – Така че, какво, по дяволите, е правил, госпожице Лейн? Защото и двамата знаем, че историята ви е пълна глупост. Пати не пропускаше литургия. Пати не разследваше случаи в свободното си време. Пати се пазеше жив, защото обичаше семейството си.
Взирах се мрачно в ръцете си, сгънати прилежно в скута ми. Отчаяно ми трябваше маникюр. Опитах се да си представя какво би мислила и как би се чувствала съпругата на полицай, който беше умрял едва няколко часа, след като е посетил красива млада жена, ако научи нелепата причина за посещението, която аз предлагах. Щеше да знае, че я лъжат, а неизвестното винаги приема по-големи, по-ужасни размери от каквато и да е истина, скрита зад лъжата. Щеше ли да повярва като брат си, че нейният възлюбен Пати ù е изневерил и е предал семейните клетви сутринта, в която е умрял?
Никога не лъжех. Мама ни възпита да вярваме, че всяка лъжа пуска нещо на света, което неминуемо ще се върне и ще ни захапе по петунията.
– Не мога да обясня действията на инспектор О’Дъфи. Мога единствено да ви кажа какво направи. Той се отби, за да ми съобщи, че случаят на Алина остава приключен. Това е всичко, което знам.
Утешавах се от факта, че ако му бях казала всичко, ако бях признала всяка частица, чак до подозрението ми, че О’Дъфи някак бе научил, че нещо голямо, гадно и нечовешко се бе преместило в Дъблин и е бил убит заради това, той щеше да ми вярва още по-малко.
Следобедът беше безкраен. Кой притежава книжарницата? Как казахте, че сте се запознали? Защо сте отседнала там? Ваш любовник ли е? Ако случаят ù е приключен, защо не сте се прибрала у дома? Как получихте синините по лицето? Работите ли някъде? Как се издържате? Кога възнамерявате да се приберете у дома? Знаете ли нещо за трите изоставени коли в уличката зад „Книги и дреболии „Баронс“?
През цялото време чаках Баронс да дойде и да ме спаси. Предполагах, че очакването ми е продукт от израстването ми в свят, в който почти във всички приказки имаше принц и този принц бързаше да спаси принцесата. Мъжете на Юг обичат да се вживяват в този образ.