– Ще бъда наоколо – извика той. – Ако размислиш, знаеш къде да ме намериш.
Да. Във Факултета по древни езици в Тринити. Отбелязах си наум никога да не ходя там.
– Мисля, че ме познават – казах, когато нахлух през предната врата на книжарницата. Баронс беше зад гишето, не Фиона. Това беше странно. Той дори маркираше покупка като истински човек, който работи. Сряза ме предупредително с поглед – замълчи, госпожице Лейн – и кривна глава към клиента.
– Сложи табелата, че е затворено! – каза той, когато клиентът си отиде. Тръшна един картонен плакат на гишето и започна да пише по него. – Кой мислиш, че те познава?
– Сенките. Те стават... не знам, възбудени, когато ме виждат. Сякаш ме познават и ги вбесявам. Мисля, че са много по-съзнателни, отколкото ти знаеш.
– Мисля, че имаш твърде развито въображение, госпожице Лейн. Сложи ли табелата?
Сложих табелата. Това беше Баронс – деспотичен чак до стоманените върхове на ботушите си.
– Защо? Затваряш рано?
Той довърши писането, дойде при мен и ми подаде плаката, за да го окача на вратата до табелата.
Прочетох го.
– За колко време? – бях изненадана. Книжарницата беше нашето прикритие, а сега той я затваряше?
– Поне няколко седмици. Освен ако не искаш да застанеш на касата, госпожице Лейн.
– Къде е Фиона?
– Фиона е изключила всички лампи и е оставила отворен прозорец снощи.
Олюлях се – физически залитнах назад – и едва не паднах от въздействието на този умствен удар. Хванах се за една масичка, събаряйки няколко дреболии и купчина с последните бестселъри.
– Фиона се е опитала да ме
убие?
– рекох. Знаех, че не ме харесва, но стига! И това ако не е крайност!
– Заяви, че се е опитала само да те сплаши. Искала е да те накара да си идеш у дома. Дори помислих, че е успяла. Къде беше цял ден?
Бях твърде замаяна от злобата на Фиона, за да му отговоря. Беше достатъчно лошо, че трябва да си пазя гърба от всички познати гадости. Не бях достатъчно изкусна в женските хитрости, за да видя, че се задава по-изтънчена гадост.
– Боже, какво е направила? – вдишах. – Промъкнала се е късно снощи? Как се е измъкнала самата тя?
– По същия начин, както и ти, предполагам. Фенерчета. Трябва да призная, госпожице Лейн, впечатлен съм колко добре си успяла да изчистиш мястото. Трябва да е имало Сенки навсякъде.
– Имаше и не го направих. Изчистих само част от тях. В’лане направи останалото – казах разсеяно. Каква ирония, че така упорито се опитвах да я спася от същите тези чудовища, които беше пратила за мен!
За миг настъпи ледена тишина, после Баронс избухна:
– Какво? В’лане е бил тук? В моя магазин? – пръстите му се впиха в рамото ми.
– Ох, Баронс! Нараняваш ме! – сопнах се.
Той ме пусна веднага.
Баронс бе опасно силен. Мисля, че трябва непрестанно да бъде нащрек какво докосва, в противен случай чупи кости. Разтрих ръката си. Утре щях да имам синини. Отново.
– Моите извинения, госпожице Лейн! Е?
– Не, разбира се, не беше в магазина. Ти нали имаш стражи? Като говорим за това, защо твоите стражи не задържаха Сенките навън?
– Настроени са само срещу определени неща.
– Защо не срещу всичко?
– Стражите искат... ресурси. Защитата има цена. Всичката сила има. Светлините служат достатъчно добре, за да държат Сенките навън. Освен това те са глупави.
– Не съм сигурна – възразих. Разказах му за тази, която се изправи срещу мен в задната стая, за това как изгубих фенерчетата си и останах само с кутия кибрит, клечките от който почти свършиха, как В’лане се появи на уличката и прогони Сенките.
Той ме изслуша внимателно, разпита ме за разговора ни с В’лане, заключавайки с:
– Чука ли го?
– Моля?! – извиках. – Не, разбира се! – разтрих лицето си с две ръце и го задържах скрито за минутка. – Нямаше ли да съм пристрастена, ако го бях направила? – попитах и вдигнах лице.
Баронс ме изгледа със студени тъмни очи.
– Не и ако те предпази.
– Могат ли да правят това? Наистина ли?
– Опитай се да не бъдеш толкова заинтригувана, госпожице Лейн!
– Не съм – казах в защита.
– Добре. Не му се доверяваш, нали?
– Не се доверявам на никого. Нито на него. Нито на теб. На никого.
– Тогава може и да останеш жива. Къде беше днес?
– Фиона не ти ли каза? – попитах. Учех се от неговите номера. Отговаряй на въпроса с въпрос! Разсейвай! Отбягвай!
– Тя не беше особено учтива, когато я... уволних – имаше колебание преди думата „уволних“, почти неуловимо, освен ако не познаваш човека.
– Ами ако се върне и се опита да ме нарани отново?