– Но водещият на търга го представи така, сякаш прави повече от това да плете илюзии, Баронс – възразих. Исках да действа. Исках го. – От думите му стана ясно, че може да влияе на реалността. Само погледни списъка с предишните собственици! Независимо дали са били добри или лоши, всички са били невероятно могъщи.
– Друг проблем с реликвите на Фае е, че те често променят същността си с времето, особено ако са използвани близо до друга магия и са покварени от нея. Те могат да заживеят свой собствен живот и да се превърнат в нещо друго, различно от това, за което са били създадени. Например, когато Пресяващите сребра били създадени, пораждали възхита – също като отблясъците на целунато от слънце море. В онези свещени зали те били неописуемо красиви. Били чисти, величествени. А сега са...
– Черни по краищата – възкликнах, развълнувана, че имам късче знание, за да допринеса към разговора, – сякаш се покваряват отвън навътре.
Той ме изгледа остро.
– Откъде знаеш това?
– Видях ги. Просто не знаех какво са.
– Къде? – настоя той.
– В къщата на лорд Господар.
Той се опули.
– Не влезе ли в къщата? – попитах.
– Малко бързах онзи ден, госпожице Лейн. Отидох направо в склада. Значи така е влизал и излизал от Фае. Чудех се.
– Не разбирам – казах.
– Чрез Сребрата човек може да влезе в света на Фае, без да бъде засечен. Колко имаше той?
– Не знам. Видях поне половин дузина – отвърнах. – Имаше някакви неща в тези огледала, Баронс – неща, които понякога виждам в кошмарите си.
За моя изненада Баронс не попита какви.
– Бяха ли отворени?
– Какво имаш предвид?
– Трябваше ли да разкриеш огледалата, за да погледнеш в тях, госпожице Лейн?
Поклатих глава.
– Видя ли някакви руни или символи в огледалата, на повърхността?
– Не, но не ги оглеждах – отвърнах. След като надзърнах в първите няколко, не удостоих другите с нещо повече от периферното си зрение. – Значи казваш, че тези огледала са портали към Фае? Могла съм да вляза в някое?
– Не е толкова просто, но при определени обстоятелства, да. Сребрата са една от Ънсийли Светините. Повечето вярват, че първата Мрачна светиня, която кралят създал, е огледало. Неколцина от нас знаят, че всъщност е била голяма система от огледала, съединяваща измерения и светове. Сребрата били първият метод за придвижване между измеренията на Туата Де, преди да се развият до такава степен, че да пътуват единствено със силата на мисълта, макар че някои казват, че са създадени с по-лична цел от Мрачния крал, отколкото историята е успяла да запише. В някакъв момент от съществуването на Фае този Круз, за когото не преставаме да чуваме, проклел Сребрата.
Когато го изгледах очаквателно, той поклати глава.
– Не знам с какво проклятие, нито знам кой е бил Круз или защо ги е проклел. Знам само, че Фае не се осмелявали да влязат в Сребрата дори при най-бедствени обстоятелства, след като го е направил. Когато започнали да потъмняват, кралицата на Сийли пропъдила огледалата от света на Фае, защото не искала да ги задържи в техния свят, тъй като се страхувала от това, в което те се превръщали.
Чувствах същото за себе си напоследък. Ставах мрачна и се боях от това, в което се превръщах. В този момент нямах представа колко светлина оставаше. Но ние толкова рядко разбираме цената на това, което притежаваме, преди да го изгубим.
Отърсих се от магията на историята на Баронс. Нуждаех се от слънчева светлина в живота си, и то скоро. Междувременно една по-лека тема на разговор щеше да свърши работа.
– Да се върнем на амулета!
– Накратко, госпожице Лейн, говори се, че увеличава човешката воля.
– Ако си го представиш, ще се случи – казах.
– Нещо такова.
– Е, изглежда, че действа. Видя списъка.
– Видях също така дългите паузи между притежанията. Подозирам, че едва шепа хора имат достатъчно силна воля, за да го накарат да действа.
– Имаш предвид, че вече трябва да си велик, за да те направи още по-велик? – попитах. – Предполага се, че аз съм велика, нали?
– Може би. Ще знаем съвсем скоро.
– Той умира, знаеш го – имах предвид стария мъж. Той искаше амулета, за да живее. А щом му го отнемех, щях да запиша още една непреднамерена смърт на съвестта си.
– Браво на него!
Невинаги схващам чувството за хумор на Баронс и понякога дори не се опитвам. След като беше така добър да споделя информация, подхванах нова линия на проучване.
– С кого се биеше, когато ти се обадих?
– С Риодан.