Выбрать главу

– Защо?

– Защото говори за мен с хора, с които не би трябвало да говори.

– Кой е Риодан?

– Мъжът, с когото се биех.

Заобиколих задънената улица.

– Ти ли уби инспектора?

– Ако бях способен да убия О’Дъфи, щях да съм способен и да излъжа за това.

– Е, уби ли го, или не?

– Отговорът би бил „не“ и в двата случая. Задаваш абсурдни въпроси. Послушай инстинкта си, госпожице Лейн! Може да ти спаси живота някой ден.

– Чух, че няма мъже Шийте зрящи.

– Къде чу това?

– Наоколо.

– И в кое от тези неща се съмняваш, госпожице Лейн?

– Кое от кои неща?

– Дали виждам Фае, или дали съм мъж. Вярвам, че съм успокоил ума ти за първото, да го облекча ли и за второто? – рече и се пресегна към колана си.

– О, моля те! – извъртях очи. – Държиш го вляво, Баронс.

– Туш, госпожице Лейн – промърмори той.

Тази вечер не знаех името на неволната ни жертва и не исках да го научавам. Ако не го знаех, нямаше да мога да го запиша в списъка с греховете си и може би един ден старият уелсец, на когото щях да открадна последната надежда за живот, щеше да изчезне от паметта ми и да спре да тревожи съвестта ми.

На летището наехме кола, минахме през ниски хълмове и паркирахме на горски път. Разделих се неохотно с дъждобрана и тръгнахме пеша. Когато превалихме билото на един хълм и за първи път зърнах мястото, което възнамерявахме да оберем, аз зяпнах. Знаех, че старецът е богат, но да знам е едно, да го видя съвсем друго.

Къщата беше великолепна, обкръжена от елегантни допълнителни постройки и осветени градини. Извисяваше се като град от слонова кост и позлата над тъмната уелска природа, озарена от всички страни. В средата се намираше висок, куполовиден вход, а останалата част на къщата се разкриваше оттам нататък – крило до куличка, тераса до тераса. На покрива имаше плувен басейн с великолепна мозайка, обграден от скулптури, поставени на пиедестали от мрамор. Четириетажни прозорци ограждаха блестящи полилеи в сложни рамки. Сред тучната зеленина на поддържаните градини, фонтани плискаха вода от изящно инкрустирана купа към друга, а басейните блестяха с цвета на тропическа пяна, оросявайки хладния нощен въздух. За момент се отдадох на фантазията, че съм разглезената принцеса, която се излежава на слънце в този приказен свят. Бързо смених фантазията с друга – че съм принцесата, която пазарува с кредитната карта на стареца.

– Продажна цена сто трийсет и два милиона долара, госпожице Лейн – каза Баронс. – Имението е било построено за арабски петролен принц, който умрял, преди да бъде завършено. Разположено на четири хиляди и петстотин квадратни метра площ, е по-голямо от частната резиденция на Бъкингамския дворец. Има тринайсет спални, фитнес център, четири къщи за гости, пет басейна, инкрустиран със злато под, подземен гараж и площадка за хеликоптер.

– Колко души живеят тук?

– Един.

Колко тъжно! Да няма с кого да споделиш всичко това! Какъв беше смисълът?

– Охранителната система е последна дума на техниката, има две дузини пазачи и паникстая, в случай на атака от терористи – продължи той. Бе перверзно доволен от тези факти, сякаш се наслаждаваше на предизвикателството.

– И точно как смяташ да ни вкараш там? – попитах студено.

– Поисках да ми върнат услуга. Пазачите няма да са проблем. Но не прави грешката да се отпуснеш, госпожице Лейн! Въпреки това няма да е лесно. Охранителната система трябва да бъде обезвредена, а между нас и него има половин дузина защити, които трябва да бъдат разбити. Подозирам, че старецът ще носи амулета. Може да се забавим тук известно време.

Спуснахме се по хълма и почти стигнахме до къщата, когато забелязах първото тяло, отчасти скрито от купчина гъсти храсталаци. За момент не можах да разбера какво е. После не можах да повярвам какво съм видяла. Обърнах се, като се опитвах да не повърна.

Беше един от пазачите, не просто мъртъв, а ужасно осакатен.

– Мамка му! – изруга Баронс. После пъхна ръка зад коленете ми, аз се озовах на рамото му и той побягна с мен надалеч от къщата. Спря едва когато стигнахме една от отдалечените постройки за гости. Пусна ме на земята и ме избута назад в сенките под стряхата.

– Не мърдай, докато не се върна за теб, госпожице Лейн!

– Кажи ми, че това не е услугата, която си поискал, Баронс! – казах внимателно и тихо. Ако беше това, с нас бе свършено. Знаех, че Баронс не е съвсем чист, но трябваше да вярвам, че такава касапница не е в стила му.

– Трябваше да са в безсъзнание, това е всичко – отвърна. Лицето му беше зловещо на лунната светлина. Когато се опитах отново да проговоря, той сложи пръст на устните ми, после се отдалечи в нощта.