Всички мисли за Баронс, отварящи се врати на мазета и потенциални опасности зад тях изчезнаха. Нито имаше значение как се бях озовала тук. Аз бях тук.
Коленете ми станаха на прах. Сринах се на пясъка.
Погледнах настрани, но очите ми не искаха. Централната ми нервна система служеше на друг господар и не се интересуваше от воля. Воля? Какво беше воля? Документи, които подписваш, в случай че умреш, това беше. Нищо общо със сегашното ми положение. Всичко, което трябваше да направя сега, бе да поверя тялото си на Маестрото пред мен, който щеше да свири на него както никой друг, да го гали до невъобразимо кресчендо, изтръгвайки акорди, които никой никога не е издавал, нито пък някога ще наподоби.
Гол принц Фае е гледка, която прави всички други мъже крайно незадоволителни.
Той пристъпи към мен.
Аз потреперих. Той щеше да ме докосне. О, боже, той щеше да ме докосне!
В течение на многото ми срещи с В’лане щях да се опитвам нееднократно да го описвам в дневника си. Щях да използвам думи като ужасяващо красив, божествен, притежаващ нечовешка сексуалност и смъртоносен еротизъм. Щях да го наричам фатален, неотразим, щях да го проклинам. Щях да го желая страстно. Щях да наричам очите му прозорци към сияещ рай, щях да ги наричам порти към ада. Щях да изпълвам цели страници с драсканици, които по-късно нямаше да имат никакъв смисъл за мен, съдържащи колони от антоними: ангелски, дяволски; създател, унищожител; огън, лед; секс, смърт... Не съм сигурна защо тези две теми изглеждат противоположни, освен може би, защото сексът е възхвала на живота и процес, чрез който го създаваме.
Щях да съставя списък с цветове от всеки блещукащ нюанс на бронзовото, златното, медното и кехлибареното, познати на човека. Щях да пиша за масла и подправки, за аромати от детството, аромати от сънищата. Щях да давам воля на многословни енциклопедични записи, опитвайки се да уловя сетивното претоварване, което беше принц В’лане от Фае.
И щях да се провалям всеки път.
Той е толкова красив, че кара част от душата ми да плаче. Не разбирам тези сълзи. Те не са като сълзите, които проливам за Алина. Не са съставени от вода и сол. Мисля, че са съставени от кръв.
– Изключи! Го! – изстъргах.
– Не правя нищо – отвърна. Спря на пясъка до мен, извиси се над мен. Части от него, от които се нуждаех, тези съвършени, невероятни части, които изгарях да усетя в себе си, да уталожат моята ужасна, нечовешка похот, бяха на една ръка разстояние. Свих юмруци. Никога нямаше да посегна. Не за Фае. Никога!
– Лъжец!
Той се засмя и аз затворих очи. Лежах и треперех на мекия бял пясък. Фините песъчинки върху кожата ми бяха като ръце на любовник, бризът по зърната ми като горещ език. Молех се океанът да не започне да обгръща никаква част от мен. Щях ли да се разпадна? Дали клетките ми щяха да изгубят сцеплението, необходимо да се поддържа формата на моята човечност? Щях ли да се пръсна до далечните краища на Вселената, снежинки от прах, носени от капризния вятър на Фае?
Завъртях се, за да притисна зърната си в пясъка. Докато се обръщах, бедрото ми докосна нежната, копнееща плът на венериния ми хълм. Свърших яростно.
– Ти, копеле... аз... мразя... те! – изсъсках.
Отново стоях. Напълно облечена в прилепналия гащеризон, с копие в ръка. Тялото ми бе хладно, далечно, нито грам страст не помръдваше в това, което преди миг бяха пламнали слабини. Аз бях господар на волята си.
Нападнах с копието без колебание.
Той изчезна.
– Опитвам се само да ти напомня какво ти и аз можем да споделим, МакКайла – каза той зад мен. – Изключително е, нали? Както подобава на изключителна жена.
Завъртях се и мушнах отново. Знаех, че той пак ще изчезне, но не можех да се спра.
– Коя част от „не“ не разбра? „Н“ или „е“? „Не“ не е „може би“. Не е „обичам да играя грубо“. И никога, никога, никога не е „да“.
– Позволи ми да поднеса извиненията си – каза и отново бе пред мен, облечен с роба в цвят, който никога не бях виждала и не бих могла да опиша. Накара ме да мисля за крила на пеперуда срещу небе с цветовете на дъгата, обагрено отзад от хиляда слънца. Очите му, някога стопен кехлибар, горяха в същия странен нюанс. Нямаше как да изглежда по-извънземен.
– Няма да ти позволя нищо – казах. – Нашият час свърши. Ти опозори сделката ни. Обеща ми, че няма да ме притискаш със секс. Ти наруши това обещание.
Изгледа ме дълго, после очите му отново станаха стопен кехлибар и отново беше светлокафявия принц Фае.
– Моля те! – каза той и от начина, по който го каза, знаех, че няма такава дума в езика на Фае.