И все пак... слънцето винаги е било моят наркотик. И ако той играеше честно – имам предвид, ако не се опиташе да ме изнасили отново, – кой знае какво можех да науча?
– Ако ме докоснеш или по някакъв начин се опиташ да повлияеш на волята ми, времето ни заедно спира. Ясно?
– Твоето желание е заповед за мен – устните му се извиха победоносно.
Свалих слънчевите очила и погледнах за кратко към слънцето, надявайки се да притъпя унищожителната красота от тази усмивка от ретините си, да я прогоря от паметта си.
Нямах представа кой или какво беше наистина В’лане, но знаех едно. Той беше Фае, при това извънредно могъщ. В тази битка знанието бе убедителна сила, а информацията можеше да ме запази жива. Баронс управляваше своя свят благодарение на изключителните си познания и аз не можех да си позволя да пропусна възможност да разпитам Фае, а изглеждаше, че В’лане по някаква причина би ми казал.
Може би щеше да излъже за някои неща и да каже истината за други. Ставах все по-добра в това да отсявам казаното от хората. Научавах се да чувам истината в лъжите им и лъжите в истината им.
– Наистина ли си жив от осемдесет и две хиляди години?
– По-дълго. Тогава просто беше последният път, когато използвах Обаяние, за да прелъстя жена. Седни и ще говорим!
След миг колебание седнах сковано на ръба на шезлонга.
– Отпусни се, МакКайла! Наслади се на слънцето! Може да е последната ти възможност да го видиш за доста дълго време.
Чудех се какво има предвид. Дали се смяташе за синоптик? Или би могъл наистина да контролира времето и да предизвиква валежи? Протегнах крака против волята си и се излегнах назад. Взирах се в сапфиреното море, наблюдавах как грациозните алабастрови птици вадят риба от вълните.
– Е, колко си стар?
– Това – каза той – никой не знае. В това въплъщение съм живял сто четирийсет и две хиляди години. Наясно ли си с нашите въплъщения?
– Пиете от Котела.
Той кимна.
Колко време отнема, чудех се, да полудее? Моите кратки двайсет и две години ме изпробваха силно. Изглежда, забравянето можеше да е утеха. Отчетох усложненията от изтриването на паметта и осъзнах защо едно Фае може да го откаже. Ако е прекарало петдесет или сто хиляди години да наблюдава, да учи, да изгражда съюзи и да създава врагове, в мига, в който се лиши от паметта си, вече няма дори да знае кои са тези врагове.
Но те ще знаят кой е той.
Чудех се дали някое Фае някога е било принудено от други от неговата раса да пие, за да ги избави от огромните, пусти степи на лудостта. Или може би от по-нечестиви причини.
Чудех се, като се има предвид, че В’лане знаеше точно къде бях и какво правех, дали той е отговорен за касапницата в имението на уелсеца.
– Ти ли открадна амулета?
Той се засмя.
– А, значи това сте търсили. Чудех се. Той усилва волята, МакКайла.
– В какъв смисъл?
– Аз нямам за какво да го използвам. Моята воля не се нуждае от усилване. Моята воля оформя света. Амулетът е създаден за такава като теб, без воля, за която да говорим.
– Само защото не можем да манипулираме реалността с мислите си, не значи, че нямаме воля. Може би наистина оформяме реалността, само че по друга скала и вие не я виждате.
– Може би. Кралицата подозира, че случаят може да е точно такъв.
– Така ли?
– Затова ме прати да ти помогна, за да можеш ти да ни помогнеш и заедно да осигурим оцеляването на двете ни раси. Научи ли нещо за Шинсар Дъб?
Помислих за момент. Трябваше ли да му кажа? Какво трябваше да му кажа? Вероятно можех да я използвам като предимство.
– Да.
Палмовите дървета спряха да се поклащат, вълните замръзнаха, птиците замряха насред гмуркането си. Въпреки слънцето, аз потръпнах.
– Би ли пуснал света отново? – попитах. Беше зловещ така застинал. Нещата отново се раздвижиха.
– Какво си научила?
– Познаваше ли сестра ми?
– Не.
– Как е възможно? Ти знаеше за мен.
– Научихме за теб, защото наблюдавахме Баронс. Твоята сестра, за която научихме след това, не познаваше Баронс. Техните пътища не са се пресичали, следователно и нашите. Сега ми кажи за Шинсар Дъб!
– Защо наблюдавахте Баронс?
– Баронс трябва да бъде наблюдаван. Книгата, МакКайла!
Още не бях свършила. Книгата беше голяма информация, със сигурност заслужаваше повече в замяна.