Бях боса и ми беше студено, носех само дънки и тениска. Ботушите, пуловерът и якето бяха изчезнали. Имах смътен спомен как губя чантата си в уличката. Дотук с мобилния телефон, който Баронс ми бе дал. Като говорим за Баронс, той щеше да ме намери. Щеше да проследи гривната и...
Сърцето ми потъна. Не усещах гривната на ръката си. Всъщност единственото, което усещах, бе нещо кораво и тежко около китката ми. Чудех се кога и къде е била свалена гривната ми, къде бях сега и колко време бе минало. Чудех се кой или какво беше привидението. Въпреки че лорд Господар носеше подобна закачулена роба в кървавочервено единствения път, когато го видях, не вярвах, че тези двама злодеи са един и същ. Те имаха някои общи аспекти на природата си, но съзирах нещо много различно у привидението.
Лежах напълно неподвижна и слушах. Ако някой се спотайваше наблизо, си създаваше много главоболия да не издаде присъствието си.
Отворих очи и се взрях нагоре.
Никой не каза нищо злокобно като: „А-ха! Будна си. Нека мъчението започне!“, затова рискувах да хвърля поглед към китката си. Носех гипс.
– Едва не ти откъснах ръката – каза един глас и аз едва не изскочих от кожата си. – Кървеше до смърт. Това наложи поправките.
Седнах бавно, внимателно. Главата ми бе замаяна, езикът удебелен. Китката ми представляваше купчина пищящи нерви, ръката ми гореше чак до рамото.
Огледах се. Бях в каменна килия – древна пещера – зад железни решетки върху тънък палет на пода. Отвъд решетките стоеше моето привидение.
– Къде съм?
Качулката му прошумоля, докато говореше.
– В Бърен. Под него, за да бъдем точни. Знаеш ли къде е Бърен? – попита. В гласа се долавяше усмивка. Къде бях чувала този глас? Шипящ, копринен, беше познат... но различен... тонът бе плавен, а думите свободно оформени.
Да, знаех къде е Бърен. Бях го виждала на картите си и бях чела за него по време на скорошния ми опит да се отърва от провинциализма си. От ирландското Бойриан, което означаваше велика скала или скалисто място. Това беше карстов пейзаж в графство Клер – варовиков район от приблизително триста квадратни километра, а прочутите Скали на Мохер се намираха в югозападния му край. По напуканата варовикова повърхност, изсечена от карст или от цепнатини в камъка, човек можеше да открие неолитни гробове, портални долмени, високи кръстове и дори петстотин пръстеновидни укрепления. Под Бърен имаше върволица от пещери и километри лабиринтообразни проходи и пещери, някои отворени за туристи, повечето неизследвани, неразработени и твърде опасни за обикновения пещерняк.
Аз бях под Бърен.
Това беше стотици пъти по-лошо от това да съм в бомбоубежище. Със същия успех можеше да съм погребана жива. Мразя ограничените пространства, колкото и тъмното. Съзнавайки, че над главата ми има тонове и тонове скала, плътна и непроницаема, отделяща ме от въздуха, от откритите пространства и от възможността да се движа свободно, ме обзе клаустрофобия. Лицето ми сигурно бе издало ужаса ми.
– Виждам, че знаеш.
– Къде са нещата ми? – не биваше да мисля за това къде съм, в противен случай щях да се срина. Трябваше да се съсредоточа върху измъкването. Особено върху гривната. Тук ли бе свалена?
Или на уличката? Не можех да попитам. Отчаяно трябваше да разбера.
– Защо?
– Студено ми е.
– Студът е най-малкият ти проблем.
Това несъмнено беше истина. Дори да успеех да се освободя, как щях да намеря пътя навън от това място? По тъмни тунели, през наводнени пещери, без компас, без чувство за ориентация. Колкото и отчаяно да исках още информация за дрехите, гривната и копието, се боях да го притисна, боях се, че твърде много интерес може да направи тъмничаря ми подозрителен, а последното, което исках да направя, бе да накарам привидението да изхвърли нещо, което можеше да остави да се въргаля наоколо, нещо, което би могло да спаси живота ми. Как действаше гривната? Можеше ли Баронс да я проследи под земята?
– Кой си ти? Какво искаш? – попитах аз.
– Живота си – каза той. – Вместо това ще взема твоя. По същия начин, по който ти отне моя. Парче по парче.
– Кой си ти? – повторих. За какво говореше това нещо?
То вдигна ръка и дръпна назад качулката.