Вътрешността също е педантично осветена с вградени лампи на тавана и десетки лампи на поставки на пода, осветяващи всяко кътче. След свадата с лорд Господар оставях всички да светят по двайсет и четири часа на ден. Досега Баронс не каза и дума за предстоящата астрономична сметка за електричество и ако решеше да го направи, щях да му кажа да я приспадне от сметката ми – тази, която би трябвало да заведе за мен, затова че бях негов личен ОС детектор. Да използвам таланта си на Шийте зрящ, за да откривам древни реликви на Фае (Обекти на Силата, или ОС за кратко), не бе моята представа за мечтана работа. Облеклото клонеше към черно и обувки с тънки остри токчета. Стил, който не харесвах. Предпочитах пастелни цветове и перли. И работните часове не струваха. Обикновено бях будна цяла нощ, правех се на психопрахосмукачка на тъмни и страшни места, крадях неща от страшни хора. Можеше да извади разходите за храна и телефон от тази сметка и бих могла също така да се възползвам от пари за дрехи – моите бяха съсипани. Кръвта и зелените гадости не са приятели с перилните препарати.
Погледнах през прозореца. Все още валеше силно. Стъклата бяха тъмни и доколкото можех да позная от топлия пашкул на леглото ми, външните прожектори не светеха, което ме цапардоса така, сякаш бях пусната кървяща в аквариум с гладни акули.
Мразя мрака.
Скочих от леглото като камък от прашка. В един миг лежах там, в следващия бях приклекнала, готова за битка насред стаята, с фенерче във всяка ръка.
Тъмно извън магазина, тъмно вътре, зад вратата на стаята ми.
– Какво… по дяволите? – възкликнах, после измърморих: – Съжалявам, мамо! Отгледани по библейски благовъзпитано от майка, която строго спазваше широко разпространената южняшка поговорка, че „красивите момичета не говорят грозни неща“, с Алина от малки си бяхме създали наш собствен език за ругатните. Задник беше петуния, лайната бяха маргаритки, мамка му – жаба. За съжаление, когато пораснеш, казвайки тези думи вместо истинските ругатни, това се оказва толкова труден за премахване навик, колкото и ругаенето. Обикновено те изскачат в неподходящ момент, подривайки ужасно достоверността ти. „Жаба, ще ти изритам петунията“ някак не впечатлява хората, които срещам напоследък, пък и изтънчените ми южняшки обноски не интересуват никого освен мен. Превъзпитавам се, но процесът е бавен.
Дали един от най-дълбоките ми страхове не бе станал реалност, докато спях? Дали електричеството не беше спряло? Още щом си го помислих, осъзнах, че не само часовникът мигаше на 4:01 весело и оранжево, както винаги, но и лампата на тавана светеше, както всяка нощ, когато си лягах.
Стиснала две фенерчета в ръка, хванах слушалката на телефона непохватно. Опитах се да измисля на кого да се обадя, но ударих на камък. Нямах никакви приятели в Дъблин и въпреки че Баронс, изглежда, поддържаше жилище в магазина, рядко беше наоколо и не знаех как да се свържа с него. Нямаше начин да звънна на полицията.
Бях сама. Върнах слушалката и се ослушах. Тишината в магазина бе оглушителна, изпълнена с ужасни възможности – чудовища, спотайващи се с убийствено веселие точно зад вратата на стаята ми.
Нахлузих дънките си, смених едно от фенерчетата с копието, натъпках още фенерчета на кръста си и пропълзях към вратата.
Можех да усетя, че има Фае зад нея, но само толкова. Не какво, колко или дори колко близо, само ужасно неразположение в стомаха ми, придружено от сърбеж в ума, който ме караше да се чувствам като котка с извит гръб, извадени нокти и настръхнала козина. Баронс ме уверяваше, че сетивата на Шийте зрящ се подобряват с опита. Трябваше моите да се подобрят бързо или нямаше да доживея до следващата седмица. Взрях се във вратата. Сигурно съм стояла там пет минути, опитвайки се да се накарам да я отворя. Неизвестността е нещо голямо и парализиращо. Иска ми се да ви кажа, че чудовището под леглото рядко е толкова лошо, колкото се боите, че е, но според моя опит почти винаги е по-лошо.
Дръпнах леко резето, отделих вратата от касата възможно най-малко и насочих острия бял лъч на фенерчето през процепа.
Дузина Сенки се свиха назад, оттегляйки се с мазна бързина до ръба на светлината и нито сантиметър повече. Адреналинът ме удари в зъбите. Затръшнах вратата и върнах резето.