Кръвта избиваше в бледия син гел.
Зяпнах я.
Аз кървях. Не се изцерявах. Защо? Изчегъртах пастата за зъби от раната. Кръвта потече свободно, сливайки се с капките вода по още мокрия ми крак.
Намръщих се, свих юмрук и ударих касата на вратата.
– Ох!
Смаяна и невярваща, я ударих отново. Отново ме заболя и ожулените ми кокалчета също започнаха да кървят.
Моята свръхчовешка сила си бе отишла! И не се възстановявах!
Мислите ми се завихриха. Малуш каза, че е ял Ънсийли непрестанно, дори преди да го намушкам. Допуснах, че може да е пристрастяващо.
Сега вече знаех. Ако не продължиш да ядеш, се връщаш в естественото си човешко състояние. Разбира се, Малуш не искаше да допусне това.
Погледнах в огледалото как кървя. Това ме накара да мисля за друг един път, когато бях стояла пред това огледало, изучавайки се. За нещо пурпурно, което бях зърнала по себе си.
Трудно е да се каже защо нещата се подреждат ясно в стряскаща мълния, но изведнъж ме засипаха образи...
Шина, висяща от ръката ми, петна от кървавочервено и черно мастило по кожата ми, татуировки по тялото на Баронс, Малуш, който пищеше, че е оставил гривната на уличката, и настояваше да знае как Баронс ни е проследил, аз, окована във вериги за греда в гаража, инструменти за татуиране наблизо...
...и ми просветна.
– Ти, копеле! – извиках. – Било е хитрост, нали? Защото си се боял да не би да разбера, че вече си го направил – игри в игрите, истински Баронс.
Започнах да преглеждам всеки сантиметър от тялото си в огледалото. „Мислех да я скрия“ – бе казал.
Мушках, ръчках. Погледнах под гърдите си. Проверих между бузите на задника си с огледалце и въздъхнах тежко от облекчение. Погледнах в ушите и зад ушите.
Намерих я на тила, високо в леката вдлъбнатина на врата, почти невидима под косата ми.
Представляваше сложна шарка с черно и червено мастило, с бледо светещо Z в средата. Тайнствен баркод, магьосническа дамга.
Изглежда, я бе направил в нощта, когато ме донесе от Мрачната зона, когато ме шинира и излекува. В нощта, когато ми каза да спя и ме целуна. Бях в безсъзнание много време.
После явно се бе разтревожил, че ще я открия и ще се почувствам твърде притисната. Беше прав, точно така щях да се почувствам. Затова, когато се върнах от света на Фае, той се бе вкопчил в идеалната възможност да настоява да ме татуира, за мое добро.
Когато му казах, че ако пристъпи границите ми, ще си тръгна, сигурно е бил в двойно затруднение. Нямаше желание да ме притиска, защото щях да напусна... Но знаеше, че ако открия, че вече го е сторил, също ще напусна.
Беше ме дамгосал без моето знание и съгласие, като собственост. Негова собственост. Имаше шибано Z отзад на врата ми.
Опипах с пръсти татуировката. Мястото бе по-топло от кожата наоколо. Спомних си как лежах в адската пещера, съжалявайки с всяка частица от съществото си, че не му бях позволила да ме татуира.
Ако не ме бе татуирал, сега щях да съм мъртва.
По ирония на съдбата именно татуировката, заради която бях решена да го напусна, ме опазила жива.
Погледнах се в огледалото, мечтаейки си всичко в живота ми да е поне с една десета по-ясно от отражението ми.
Роуина грешеше. Толкова много грешеше. Има само отсенки на сивото. Черното и бялото не са нищо повече от възвишени идеи в умовете ни, стандарти, по които се опитваме да съдим за нещата, и карта на мястото ни в света. Доброто и злото в най-чистите им форми са толкова недостижими и завинаги извън нашата способност да ги задържим в ръка, колкото и всяка илюзия на Фае. Можем само да се целим в тях, да се стремим към тях и да се надяваме да не се изгубим дотолкова в сенките, че да не можем повече да се стремим към светлината.
Силата е достижима. Ако не я използваш, някой друг ще я използва. Можеш или да създаваш с нея, или да унищожаваш. Създаването е добро. Унищожаването е зло. Това е най-важното за мен.
Усетих копието зад мен, тихо дразнещо сетивата ми на Шийте зрящ.
Отново усещах ОС. Имах само най-нормалните човешки сили и най-нормалните способности да се лекувам. Бях самата себе си. Сто процента МакКайла Лейн, за добро или за лошо.
Върнах се... И се радвах. Надявах се мрачната плът да бе преминала през мен и да не бе оставила следа.