— Къде сме? — попита Луис.
— Намираме се на Джон О’Гроутс — обясни Джонатан, — най-северната точка на Шотландия. Годината е 1588-а и ето там е армадата, по-точно каквото е останало от нея. Трябва ти телескоп, за да ги видиш.
— Телескоп ли? — попита Луис и тогава си даде сметка, че стоят на малка каменна платформа зад извита стена, висока до кръста. Такива стени има край наблюдателните площадки около живописни забележителности в държавните паркове. Луис се наведе и се взря в малка картичка, на която пишеше:
Виж Армадата
Последен шанс тази година.
Пусни пет шилинга, моля.
Джонатан потършува в джоба на жилетката си и извади две големи сребърни монети. Подаде ги на Луис. Бяха половин крона и всяка беше на стойност два и половина шилинга от старите британски пари. Луис пъхна монетите в процепа. Чу се бръмчене. Той долепи око до телескопа и погледна.
Отначало видя млечнобяло размазано петно, но след като позавъртя колелцето за фокусиране, различи няколко големи галеона, които мъчително пореха вълните. Платната им бяха увиснали и съдрани, а разпокъсаният такелаж се ветрееше бясно на вятъра. Дългите редици портове бяха плътно затворени заради бурното море и Луис забеляза кръпки по корпуса на три-четири кораба. През средата на единия натежал корпус минаваше дебело въже, може би за да го удържа.
Пред очите на Луис вълните подмятаха корабите. Вече виждаше високите им украсени кърми. Светци, епископи и дракони служеха като опора на позлатените рамки на прозорците или се мъдреха в украсените с волути ъгли. Луис забеляза, че ръцете или главите на някои статуи липсват. Един начумерен епископ носеше митрата си, килната екстравагантно.
Луис завъртя телескопа. Вече гледаше чудат нисък мъж. Той крачеше по квартердека на най-големия и видимо най-богат, но и най-силно пострадал кораб. Носеше черна наметка, която едва стигаше до коленете му, и целият трепереше. Мустаците му бяха дълги и печално увиснали, а мъжът изглеждаше силно разтревожен.
— Кой е онзи човек на най-големия кораб? — попита Луис.
— Това е херцогът на Медина-Сидония — обясни Джонатан. — Той е Главен капитан на океана и морето, което означава, че е командир на армадата. На цялата надупчена и потъваща поразия. Обзалагам се, че в момента му се иска да си беше у дома.
На Луис му дожаля за клетия херцог. Когато четеше Джон Л. Стодард в леглото предната нощ, му се искаше да е там, в Ирландско море и Ламанша, и да командва някой як английски галеон. Щеше да изпраща залп подир залп във флагманския кораб на херцога, докато не го потопи. Сега обаче му се искаше да има как да помогне на този човек.
Докато стоеше умислен, Джонатан го потупа по рамото и му посочи нещо, което момчето виждаше за пръв път. Върху стената имаше оръдие. 24-фунтово месингово оръдие с дървен стъпаловиден лафет и въжета, които свързваха халки в основата на лафета с халки в стената. Въжетата придържаха оръдието да не се търкулва надолу по склона след стрелба.
— Хайде, Луис — усмихнато го подкани Джонатан. — Стреляй по Армадата. Нали това ти се иска да направиш? Оръдието е заредено и готово за стрелба. Давай!
Луис изглеждаше така, сякаш всеки момент ще му призлее. В очите му бликнаха сълзи.
— О, не, чичо Джонатан! Горкият херцог е там! Не може ли да направим нещо за тях?
Джонатан го погледна и потри брадичка.
— Знаеш ли — поде бавно той, — за момче, което обича да си играе на обсади и битки, си забележително миролюбив. Поне в лицето на истинската битка. За твой късмет обаче това не е истинско, а е само илюзия, както вече май стана дума. Всъщност все още сме в дневната на госпожа Зимърман с масата в единия край и пурпурния огън в другия. Ако пипнеш скалата ей там, страшно ще ти заприлича на кресло. Херцогът и корабите му там са по-нереални от пушек и прах, оръдието също. Хайде, стреляй.
Луис грейна. Щеше да бъде забавно. Най-неочаквано се появи войник, облечен като охраната на Лондонската кула. Подаде му пушещ фитил на дълга пръчка. Луис го допря до запалителния отвор. Буум! Оръдието отскочи назад, но въжетата го удържаха. Разнесе се парлив пушек. Джонатан, който се бореше за достъп до платения телескоп с госпожа Зимърман, каза:
— Според мен… о, стига, Флорънс, намери си откъде да гледаш… според мен да, разкъса им форб-рам-лисела.