Луис си легна. Помъчи се да заспи, но затвореше ли очи, виждаше само двата изгарящи кръга светлина. Най-сетне се унесе, но сънува необикновен сън. Стрелки на часовници и кости на скелети го преследваха из висока каменна гробница. Събуди се стреснат и за момент му се стори, че в стаята му и дори в цялата къща звучи силно тиктакане.
6
На следващата сутрин, когато Луис слезе на закуска, чичо Джонатан четеше статия на първа страница на нюзебъдиския „Кроникъл“. Тласкано от любопитство, момчето се наведе над рамото му и ето какво прочете:
ГРОБНИЦА, ОСКВЕРНЕНА ОТ ВАНДАЛИ
Търсят се отговори за едно безумно деяние
Предната нощ вандали проникнали в гробницата на стария Изард в гробището на Оукридж. Вратите на гробницата са намерени открехнати, а катинарът лежал строшен върху плочите. Инцидентът по печален начин осквернява празнуването на Хелоуин, преминало иначе без прояви на вандализъм и неоправдана разрушителност. Какво са се опитвали да постигнат тези човеци вампири, остава, за късмет, неразбираемо, но нека се надяваме…
— Добро утро, Луис — каза Джонатан, без да вдига поглед. — Добре ли спа?
Луис пребледня. Знаеше ли Джонатан?
Госпожа Зимърман седеше от отсрещната страна на масата и хрупаше любимата си зърнена закуска „Чириос“.
— Пише ли, дали са опитали да отворят саркофага? — попита тя.
— Не, не пише — отговори Джонатан. — Вероятно пазачът просто е затворил вратата и отново е щракнал катинара. Не го виня. И на мен хич не ми се иска да надникна в гробницата на стария Айзък Изард.
Луис седна. Твърде много неща му се въртяха в главата и се опитваше да ги подреди.
— Аз… аз съм ходил в гробището няколко пъти с Тарби, чичо Джонатан — каза той предпазливо, — обаче не съм виждал гробница, на която да пише „Изард“.
— Ами той не искаше на гробницата да пише името му. Когато я построи за тялото на съпругата си, доведе каменоделец, който издълба фамилното име и една омега.
— Омега ли? — попита Луис. — Какво е това?
— Последната буква от гръцката азбука, която се използва често от магьосниците. Прилича на „О“, само че е отворена отдолу. Това е знакът на Страшния съд — края на света.
Луис седеше и зяпаше малките О-та, които плуваха в купата му. Насили се да хапне няколко.
— Но защо е искал такъв знак на гробницата си? — попита той. Опитваше се да прикрие трепета в гласа си.
— Един бог знае — отговори Джонатан. — Ти нали не си уплашен от тази работа с гробищните мародери? Старият Айзък Изард отдавна е мъртъв и погребан. Няма да ни безпокои.
Луис погледна Джонатан. След това госпожа Зимърман. Знаеше, доколкото изобщо знаеше каквото и да било, че двамата нямат търпение той да отиде на училище, за да обсъдят случилото се насаме. Затова си дояде закуската, изломоти едно довиждане, взе си учебниците и излезе.
Джонатан и госпожа Зимърман наистина искаха да обсъдят на четири очи нахлуването в гробницата. Всеки опит за оскверняване на гробницата на двама могъщи магьосници като Айзък и Селена Изард заслужаваше сериозно обсъждане, а не искаха да плашат Луис с разговорите си. Двамата обаче изобщо не подозираха какво е направил той. Джонатан нямаше навика да наднича при спящия си племенник нощем, затова не знаеше, че Луис е излизал от къщата. Разбира се, от известно време двамата с госпожа Зимърман бяха загрижени заради чудатото поведение на Луис, но не го свързваха със случилото се в нощта на Хелоуин.
След обсъждането — което не стигна до никакъв извод, освен че става нещо нечисто — Джонатан и госпожа Зимърман решиха, че би било добре да изведат Луис на нощна разходка с кола из окръг Кафарнъм. Знаеха, че той обича да се вози в кола, и тъй като не го бяха извеждали от известно време, решиха, че може би една екскурзия ще му помогне да се отърси от мрачното си настроение.
Но когато Луис се прибра от училище в онзи ден, той беше потиснат и разтревожен. Цял ден беше мислил за тази работа с гробницата. Затова, когато Джонатан избута стола си след вечеря и попита Луис дали му се ходи на дълга и приятна разходка с колата, момчето веднага вдигна рамене и отговори: „Да, май нямам нищо против“ с гласец като на умираща котка.
Джонатан го измери с очи, но не каза нищо. Просто стана и отиде да вземе ключовете на колата си. Скоро тримата — Джонатан, госпожа Зимърман и Луис — се сместиха на предната седалка на колата на Джонатан, „Мъгинс Симун“ от 1935 година, голяма черна кола с непрекъснати прагове и предно стъкло, което се отваря. Автомобилът бълваше облаци синкав пушек, докато излизаше на заден по алеята към улицата.