Луис рухна. Разрида се истерично, притиснал лицето си към синята работна риза на Джонатан. Той го обгърна с ръце и го притисна силно. Луис не виждаше, но чичо му гледаше над главата на момчето към къщата на семейство Ханчет и на лицето му се появи мрачна усмивка. Пурпурна светкавица озари прозорците на горния етаж. След това в съседния прозорец блесна синьо-бяло пламъче, сякаш някой току-що беше запалил клечка кибрит. Синята светлина се разпростря и изпълни целия прозорец. После стигна и до съседния прозорец и погълна избледняващата пурпурна светлина. Чу се глуха и мощна експлозия като от бомбичка по време на фойерверки. Ушите на Джонатан писнаха. Пред очите му двата горни прозореца се превърнаха в искрящо пурпурно. Коминът на къщата се срути и тухлите му се търкулнаха по покрива. Избуялият жив плет започна да се огъва и люлее като в хватката на ураган. Няколко ромбоидни парчета стъкло се отделиха от рамките си и се посипаха звънко на пътеката долу. После къщата отново стана тиха и тъмна.
Луис беше престанал да плаче и се обърна да гледа. Мина цяла минута. После входната врата се отвори и се появи госпожа Зимърман. Слезе спокойно по стълбите, мина по тухлената пътека и излезе на улицата, като си тананикаше. Оранжевите пламъци в гънките на наметката й бяха угаснали, вълшебните светлини отдолу също. В едната си ръка държеше чадър. Дръжката му беше кристална топка, в която още гореше пурпурна искрица. В другата си ръка госпожа Зимърман стискаше бастуна на Джонатан, чиято топка още беше тъмна.
— Здрасти, Флорънс — каза Джонатан, все едно я среща на улицата в неделя следобед. — Как мина?
— Ами добре — отговори тя и му подаде бастуна. — Ето ти вълшебната пръчка. Още е стъписана, но мисля, че ще се съвземе. За госпожа Изард не знам обаче. Може и да съм я унищожила или просто да съм я извадила от строя за известно време. Тъй или иначе, хайде да се възползваме от времето, което ни е дадено, и да намерим този часовник!
10
Когато тримата се върнаха в къщата, останаха поразени. Тиктакането беше станало много силно, по-силно от всякога. Все едно се намираха в часовника Биг Бен.
Джонатан пребледня.
— Май наближава някакъв край — каза той. — Госпожа Изард може би не е толкова мъртва, колкото ни се иска.
Госпожа Зимърман закрачи напред-назад. Потри пурпурния камък на пръста си в брадичката.
— Може и да е, може и да не е. И в двата случая отстраняването й не е гаранция, че бомбата няма да избухне в лицето ни — каза тя. — Да допуснем най-лошото. Да допуснем, че тя все още е в играта. Така. — Пое си дълбоко дъх и го изпусна. — Още от вчера имам теория, че дъртата вещица само чака сгоден момент, за да използва онзи проклет ключ. Подходящото действие в подходящия момент може да постигне подходящия резултат. Това е съвсем в стила й. И на съпруга й също. Неговата магия е логична. Тя започва от точка А, минава през Б и отива във В плавно и последователно. Както логично и последователно е движението на стрелките на часовника.
— Тогава няма смисъл ние да постъпваме логично, нали? — попита Джонатан. Усмихваше се странно и подрънкваше с кламерите от верижката на часовника си. Това винаги беше знак, че размишлява.
— Какво искаш да кажеш? — попитаха Луис и госпожа Зимърман едновременно.
— Искам да кажа — търпеливо поясни той, — че нас не ни бива в тази игра. Нашата игра е на изненадващи нападения, неочаквани и необясними открития, неясни мисли. Скокове с хода на коня, вместо правите ходове на топа по дъската. Най-добре да играем по своя начин, ако искаме да спечелим.
Госпожа Зимърман скръсти ръце и се нацупи.
— Разбирам — каза тя. — Звучи много разумно. Ако играеш шах, направи кента. Ако играеш тенис, опитай да отбележиш хоумрън. Много умно.
Джонатан остана невъзмутим.
— Защо не? — попита той. — Според мен е съвсем ясно. Луис, ето какво искам да направиш. Вземи лист и молив и напиши най-глупавите инструкции, които ти хрумнат.
Луис се озадачи.
— Инструкции за какво?
— За ритуал. За церемония. За магическо представление за изваждането на часовника от скривалището му. Направи ги възможно най-откачени.
Луис се почувства много развълнуван и щастлив.
— Добре — каза той. — Щом така искаш, залавям се!