Той я целуна и се отпусна в едно кресло.
— Какво си направила със себе си? Само грим, надявам се?
— Не — отвърна танцьорката. — Работих.
Тя протегна дългата си бледа ръка към пианото, което бе отрупано с купища разпилени ноти.
— Амброз беше тук. Репетира с мен новата опера.
Кетринг кимна, без да обръща голямо внимание. Той беше съвсем безразличен към Клод Амброз и неговата оперна постановка на Ибсеновия „Пер Гинт“. Това се отнасяше и за Мирел, която се палеше дотолкова, доколкото й се откриваше изключително щастливата възможност да се появи като Анита.
— Танците са божествени — прошепна тя. — Ще им вдъхна цялата страст на изоставената. Ще танцувам отрупана в скъпоценни накити… ах! И между впрочем, мон ами, вчера видях една перла на „Бонд Стрийт“, една черна перла.
Тя млъкна и го загледа подканящо.
— Скъпо мое момиче — каза Кетринг, — няма полза да ми говориш за черни перли. В настоящата минута, доколкото това засяга и мен, се забърква една каша.
Тя моментално реагира на неговия тон. Изправи гръб, а очите й се разшириха.
— Какво говориш, Дерик? Какво се е случило?
— Моят дълбокоуважаван тъст се е настроил за големи дела.
— Е?
— С други думи, той иска да се разведа с Рут.
— Колко глупаво! — засмя се Мирел. — А защо й трябва да се развежда с теб?
Дерик Кетринг се намръщи.
— Главно заради тебе, скъпа.
Мирел сви рамене.
— Глупава работа — забеляза тя с категоричен глас.
— Много глупава — съгласи се Кетринг.
— Какво смяташ да правиш? — настоя Мирел.
— Скъпо мое момиче, какво ли мога да сторя? От една страна е човекът с неограничени средства, от друга — човекът с неограничени дългове. Не ще и питане кой ще вземе връх.
— Необикновени хора са тези американци! — възропта Мирел. — Изглежда, че жена ти не е особено привързана към теб.
— Е — каза Дерик, — какво можем да сторим ние?
Тя го погледна въпросително. Той отиде до нея и взе двете й ръце в своите.
— Смяташ ли да ме зарежеш?
— Какво искаш да кажеш? После…
— Да — каза Кетринг, — после, когато кредиторите се нахвърлят като вълци на стадо. Ужасно съм привързан към теб, Мирел. Смяташ ли да ме изоставиш?
Тя обви ръце около него.
— Знаеш, че те обожавам, Дерик.
Той долови нотка на несигурност в гласа й.
— Значи това, така ли? Плъховете напускат потъващия кораб.
— Ах, Дерик!
— Остави! — каза той ядосано. — Ще ме изоставиш, нали?
Тя вдигна рамене.
— Аз те обичам, момчето ми, наистина те обичам. Ти си много мило момче, но… това е непрактично.
— А ти си украшение за богатите, така ли?
— Щом така предпочиташ да го наречеш.
Тя пак полегна върху възглавниците с отпусната назад глава.
— Все едно, аз те харесвам, Дерик.
Той отиде към прозореца и остана известно време загледан навън. Внезапно танцьорката се надигна на лакът и попита с любопитство:
— За какво мислиш, мон ами?
Той я погледна смръщен през рамо, с гримаса, която я накара да се чувства неловко.
— Мислех си просто за една жена, драга.
— За една жена ли?
Мирел долови нещо, което й беше познато.
— О, не се безпокой, това е портрет на въображението. Образ на една жена със сиви очи.
Мирел рязко запита:
— Кога си я срещал?
Дерик Кетринг се засмя — смях, който звучеше шеговито и иронично.
— Връхлетях върху нея в коридора на хотел „Савоя“.
— Така. И какво ти каза тя?
— Доколкото си спомням, аз й казах „Извинете, моля.“, а тя отвърна „Няма нищо.“ или нещо подобно.
— И после — настоя танцьорката.
Кетринг вдигна рамене.
— После нищо. Това е краят на случката.
— Не разбирам нито дума от това, което ми разправяш — Вдигна рамене танцьорката.
— Образ на една жена със сиви очи — промълви Дерик унесено. — Която по всяка вероятност никога вече няма да срещна.
— Защо?
— Може да ми довлече нещастие. Жените докарват това.
Мирел тихо се надигна от дивана, отиде до него и обви като змия дългата си ръка около врата му.
— Ти си глупчо, Дерик — прошепна тя, — ти си един голям глупчо. Хубаво момче си и аз те обожавам, ала аз не съм създадена да мизерствам. Не, аз решително не съм родена за нищета. Послушай ме сега, всичко е толкова просто: трябва да оправиш отношенията си с жена си.
— Боя се, че това не е актуално в сферата на практичната политика — сухо отвърна Дерик.
— Какво казваш? Не те разбирам.