— Ван Олдин, драга моя, не се шегува. Той е човек, който и действа.
— Слушала съм за него — кимна танцьорката. — Той е извънредно богат, нали? Почти най-богатият човек в Америка. Преди няколко дена купил от Париж най-прекрасния рубин, наречен „Огненото сърце“.
Кетринг не отговори. Мирел продължи замислено:
— Вълшебен камък — камък, който би трябвало да принадлежи на жена като мен. Обичам скъпоценностите, Дерик, те значат много за мен. Ах, да носиш рубин като „Огненото сърце“!
Тя въздъхна леко и отново стана практична:
— Ти не разбираш това, Дерик, ти си мъж. Ван Олдин ще даде този рубин на дъщеря си, предполагам. Единствена рожба ли му е тя?
— Да.
— Следователно, когато той умре, тя ще наследи всичките му пари. Ще бъде страшно богата.
— Тя и сега е много богата — каза Кетринг сухо. — Той й даде два милиона при женитбата.
— Два милиона! Но това е огромна сума! И ако внезапно тя умре? Всичко това ще остане на тебе?
— При сегашното статукво — каза Дерик бавно, — да. Доколкото ми е известно, тя не е правила завещание.
— Боже господи! — възкликна танцьорката. — Да беше умряла, колко хубаво би се разрешило всичко!
Настъпи мигновена пауза. После Дерик Кетринг се засмя.
— Обичам простия ти, практичен ум, Мирел, но боя се, че това, което ти се ще, едва ли е осъществимо. Жена ми е изключително здрава.
— О, добре — тръсна глава Мирел, — случват се и нещастия.
Той я изгледа остро, ала не отговори. Тя продължи:
— Но ти си прав, мон ами, ние не бива да разчитаме на случайности. Виж сега, малки мой Дерик, не бива и дума да става вече за развод. Жена ти трябва да изостави тази мисъл.
— И ако не стори това?
Зениците на танцьорката бавно се разшириха.
— Мисля, че ще го стори, драги. Тя е от тези, които не обичат светския шум. Има една-две историйки, които не би желала да се четат от приятелите й по вестниците.
— Какво искаш да кажеш? — попита рязко Кетринг. Мирел се засмя и тръсна глава назад.
— Глупчо! Имам предвид господина, който назовава себе си граф Де ла Рош. Зная всичко за него. Спомни си, че съм парижанка. Беше й любовник преди тя да се омъжи за теб, нали?
Кетринг я сграбчи рязко за раменете.
— Това е проклета лъжа — Възрази той. — И моля те, помни, че въпреки всичко говориш за моята съпруга.
Мирел се отрезви.
— Вие англичаните сте изключителни — възропта тя. — Все едно, може би си прав. Американците са студени хора, нали? Но ще ми позволиш да добавя, мон ами, че тя беше влюбена в него преди да се омъжи за теб, а баща й се намеси и прогони графа. Колко сълзи проля нещастницата! Но се подчини. Може би тази тъжна история е известна и на теб тъй добре, както и на мен, Дерик. Тя се вижда с него почти всеки ден и на четиринадесети заминава за Париж да се срещне с него.
— Откъде знаеш всичко това?
— Аз ли? Имам си приятели в Париж, скъпи ми Дерик, които познават графа отблизо. Всичко е уговорено. Тя се кани да ходи на Ривиерата, поне тъй казва, а в действителност графът я чака в Париж и… кой знае? Да, да, имаш честната ми дума, всичко е уговорено.
Дерик Кетринг остана неподвижен.
— Виждаш ли? — зашепна танцьорката. — Ако си разумен, ти я държиш в шепите си. Можеш да й объркаш сметките.
— О, млъкни, за бога! — извика Кетринг. — Затваряй проклетата си муцуна!
Мирел се тръшна отново на кушетката, заливайки се от смях. Кетринг грабна шапката и палтото си и излезе, затръшвайки ядосано вратата. Все още засмяна, танцьорката остана излегната на кушетката. Явно не беше разочарована от стореното.
ГЛАВА СЕДМА
ПИСМА
„Мисис Семюел Харфийлд поднася комплиментите си на мис Кейтрин Грей и желае да отбележи, че при сегашните обстоятелства мис Грей няма защо да се бои…“
Започнала да пише така свободно, мисис Харфийлд изведнъж беше възпряна от това, което бе непреодолима пречка за мнозина — трудността да се изразяваш свободно в трето лице.
След кратко колебание мисис Харфийлд скъса листа от бележника и започна на нов:
„Скъпа мис Грей, напълно ценейки големите грижи, които проявихте към моята братовчедка Ема (чиято скорошна смърт е наистина жесток удар за всички нас), не мога да не чувствам…“
Мисис Харфийлд отново спря. Писмото пак отлетя в кошчето за отпадъци. Едва след четвъртия опит тя успя да завърши писмо, което частично да я удовлетвори. То беше незабавно запечатано и адресирано до мис Кейтрин Грей, Литл Кремптън, Сейнт Мери Мийд, Кент. На другата сутрин по време на закуска писмото лежеше до чинията на адресантката в съседство с едно друго в продълговат син плик.
Кейтрин Грей отвори най-напред писмото на мисис Харфийлд. Завършеният труд имаше следното съдържание: