Мис Грей се засмя сърдечно.
— О, не мисля, че бихте направили красавица от мен, — каза искрено тя. — Но ще ми бъде особено приятно да нося наистина хубави дрехи. Струва ми се, че говоря прекалено много за себе си.
Мисис Харисън я загледа изпитателно.
— Всичко ще бъде съвсем ново за вас — каза сухо тя.
Кейтрин посети старата мис Вайнър да се сбогува, преди да напусне селото. Мис Вайнър бе две години по-стара от мисис Харфийлд и умът й бе зает главно с мисълта, че е надживяла покойната си приятелка.
— Не бихте си помислили, че ще надживея Джейн Харфийлд, нали? — настоя тя триумфално пред Кейтрин. — Заедно бяхме в училище, аз и тя. И ето ти тебе, тя си отиде, а пък аз останах. Кой би си помислил това?
— Но вие винаги на вечеря ядете чер хляб, нали? — измънка механично Кейтрин.
— Чудно как помниш това, мила. Да, ако Джейн Харфийлд бе изяждала по една филийка чер хляб всяка вечер и бе вземала малко подсилващо след ядене, и днес щеше да е тук.
Старата жена замлъкна, поклащайки триумфално глава, после, внезапно припомняйки си нещо, добави:
— И тъй, чувам, че си се сдобила с купчина пари. Бива, бива. Внимавай за тях. И отиваш в Лондон да се поразвлечеш? Не мисля, че ще се омъжиш все пак, драга, защото няма да пожелаеш. Твоят тип не привлича мъжете. Пък и времето ти минава. На колко години стана?
— На тридесет и три — отвърна Кейтрин.
— Така — каза мис Вайнър, — не е съвсем лошо. Естествено, загубила си първата свежест.
— Боя се, че е така — отвърна Кейтрин учтиво.
— Обаче, си много мило момиче — любезно каза мис Вайнър. — Сигурна съм, че не един мъж ще сбърка, ако вместо теб вземе някое от тези вятърничави хлапета, които разголват краката си така, че Създателят би се засрамил, ако ги видеше. Сбогом, мила моя, надявам се, че ще се развличаш добре, макар че нещата рядко са такива, каквито изглеждат в живота.
Затрогната от тези предвиждания, Кейтрин отпътува. Половината село излезе да я изпрати на гарата, включително и малката прислужничка Алис, която от сърце хълцаше и неудържимо подсмърчаше.
— Малцина са като нея — въздъхна Алис, когато влакът най-после замина. — Сигурна съм, че когато Чарли ме заряза заради онова момиче от краварника, никой не беше по-любезен към мен от мис Грей. Особено що се отнася до нашивките и звездите, тя винаги разбираше кое как е. За нея съм готова да ме разкъсат на хиляда парчета. Истинска лейди, това си беше тя.
Така Кейтрин напусна Сейнт Мери Мийд.
ГЛАВА ОСМА
ЛЕЙДИ ТЕМПЛИН ПИШЕ ПИСМО
— Аха — каза лейди Темплин. — Така.
Тя остави континенталния брой на „Дейли Мейл“ и се загледа към сините води на Средиземно море. Клонче златиста мимоза, провиснало точно над главата й, очертаваше рамката на един очарователен портрет: златокоса и синеока дама в примамно неглиже. Това, че златистите коси се дължаха на изкуството, както и розовобялото тяло, бе неоспорим факт, но синевината на очите бе природен дар и четиридесет и четири годишната лейди Темплин все още можеше да минава за красавица.
В момента лейди Темплин не мислеше за очарователната си външност. Така да се каже, тя се бе отдала на по-сериозни размишления.
Лейди Темплин беше добре известна личност по Ривиерата и нейните приеми във вила „Маргерит“ бяха много тържествени. Тя бе сравнително опитна жена и бе имала четирима съпрузи. Първият бе просто несполука, затова тя рядко споменаваше за него. Съпругът бе имал добрия усет да умре благоразумно навреме и вдовицата му го наследи, и сключи брак с един фабрикант на копчета. Той също се бе отправил на другия свят след три години брачен живот — говореха, че било след една приятна вечер с близки приятели. След него дойде граф Темплин, който бе издигнал Розали стабилно на висотата, на която тя самата бе желала да бъде. Когато се омъжи за четвърти път, тя запази титлата си. Този четвърти опит бе предприет за чисто удоволствие. Мистър Чарлз Евънс, извънредно представителен двадесет и седем годишен младеж с изискано държание, страстен любител на спорта и живо доказателство за красивото в живота, нямаше никакви собствени средства.
Лейди Темплин бе очарована и доволна от съдбата въобще, ала си имаше временни грижи около парите, фабрикантът на копчета бе оставил на вдовицата си завидно състояние, но лейди Темплин бе свикнала да казва „кое една работа, кое друга…“ (Едната работа бе намаляването на стоките, причинено от войната, а другата бяха екстравагантностите на покойния лорд Темплин). Тя беше все още сравнително добре осигурена. Но да бъдеш сравнително добре, едва ли бе удовлетворително за човек с темперамента на Розали Темплин.