— Мадам ще ми прости, но надявам се да я посрещнат приятели в Ница?
— Вероятно — отвърна Кейтрин. — Защо?
Но старецът просто поклати глава, измърмори нещо, което Кейтрин не можа да разбере и отмина, без да се покаже повече докато влакът не спря на гарата. Тогава дойде и започна да й подава вещите от прозореца.
Кейтрин стоя няколко минути на перона объркана, докато един изискан младеж с приятно лице я доближи и запита колебливо:
— Мис Грей, надявам се?
Кейтрин отговори утвърдително. Младежът се ухили насреща й и обяви:
— Аз съм Чъби, съпруг на лейди Темплин. Надявам се, че е споменала за мен, но може и да е забравила. Пазите ли си багажния билет? Аз си бях загубил моя, когато дойдохме тази година. Нямате си представа каква беля ми отвориха. Френска работа.
Кейтрин му подаде билета и смяташе да тръгне с него, когато един мек и приятен глас и прошепна на ухото:
— Един момент, мадам, моля:
Кейтрин се обърна и се озова лице в лице непознат мъж с едър ръст, облечен в униформа, обкичена с нашивки. Служителят обясни, че имало известни формалности и може би мадам няма да има нищо против да го придружи. Полицейски формалности… той вдигна ръце — несъмнено абсурдни, но какво да се прави.
Мистър Чъби Евънс слушаше нищо не разбиращ, тъй като френският му език бе съвсем ограничен.
— Това са то французите — измърмори той. Беше един от тези заклети патриоти британци, които, поживели доста из чужбина, остро критикуват чуждите порядки. — Винаги ще измислят нещо глупаво. Че аз преди не помня да са безпокоили хората. Това сега е нещо ново. Струва ми се, че трябва да отидете.
Кейтрин тръгна след полицая. За нейно учудване той я отведе до една странична линия, където бе оставен вагон от заминалия вече влак. Покани я да се качи в него и, следвайки я по коридора, разтвори широко вратата на едно от купетата. В него се намираше една личност с внушителен вид и едно безлично същество, което излезе някакъв чиновник. Внушителната личност учтиво се надигна, поклони се на Кейтрин и каза:
— Ще ме извините, мадам, но трябва да се извършат някои формалности. Надявам се, че мадам говори френски?
— Мисля, че достатъчно, господине — отвърна Кейтрин на френски.
— Това е добре. Седнете, моля, мадам. Казвам се Кокс, полицейски комисар. — Той авторитетно изчисти гърлото си, а Кейтрин се постара да изглежда напълно спокойна.
— Искате да видите паспорта ми? — запита тя. — Ето го.
— Благодаря, мадам — отвърна той и пое паспорта, като пак си изчисти гърлото. — Но това, което ми трябва, е една малка информация.
— Информация?
Комисарят бавно кимна глава.
— Относно една дама, с която сте пътували заедно. Вчера сте обядвали с нея.
— Боя се, че не мога да ви кажа нищо за нея. Ние поговорихме след обеда, но тя ми е съвсем непозната. Никога, преди не съм я виждала.
— Все пак — рязко заяви комисарят. — Вие се върнахте в купето с нея след като обядвахте и говорихте известно време, нали?
— Да — отвърна Кейтрин. — Така е.
Комисарят сякаш я очакваше да каже още нещо и я изгледа окуражително:
— Да, мадам?
— Моля, господине?
— Бихте могли може би да ми дадете известна представа за вашия разговор?
— Бих могла — отвърна Кейтрин. — Но в момента не виждам причина да сторя това. По свойствен британски маниер тя се почувства засегната. Този чужд полицейски чиновник й се стори безочлив.
— Причина ли? — повиши глас комисарят. — Но да, мадам, уверявам Ви, че има причина.
— Тогава, надявам се, вие ще ми я обясните.
Комисарят потърка замислено брадичката си минута-две, без да проговори.
— Мадам — каза най-после той. — Причината е много проста. Въпросната дама бе намерена мъртва в купето си тази сутрин.
— Мъртва! — възкликна Кейтрин. — От какво, сърдечна слабост?
— Не — отвърна комисарят с отвлечен, унесен глас. — Не… била е убита.
— Убита! — извика Кейтрин.
— Прислужницата е изчезнала.
— О! — Кейтрин замълча, за да събере мислите си.
Щом кондукторът ви е видял да говорите с нея в купето й, той, съвсем естествено, съобщи този факт на полицията. Ето защо, мадам, ние ви задържахме с надеждата да се сдобием с нови сведения.
— Съжалявам много — каза Кейтрин. — Аз не зная дори името й.
— Името й е Кетринг. Това узнахме от нейния паспорт и от етикетите на багажа й. Ако ние…