— Бих предпочела да не правя нищо — сухо отвърна Кейтрин.
Лейди Темплин явно се разочарова при тоя безкомпромисен отказ. Тя въздъхна и се залови да извлича нови подробности.
— Казваш, много внушителна персона? Чудя се коя ли ще да е била. Не й ли чу името?
— Спомена го — призна Кейтрин, — но не мога да си го спомня. Виждате ли, бях много развълнувана.
— Струва ми се — обади се Евънс, — че трябва да е било животински удар.
Съмнително е дали дори ако Кейтрин си спомняше името, би признала. Безконечният кръстосан разпит на лейди Темплин я уморяваше. Ленокс, която наблюдаваше по свой начин, забеляза това и предложи да заведе Кейтрин горе и да й покаже стаята. Тя я остави там и учтиво каза преди да излезе:
— Не обръщайте внимание на майка ми. Тя би изкопчила няколко пени дори и от баба си, ако можеше.
Ленокс слезе пак долу и завари майка си и доведения си баща да одумват новодошлата.
— Представителна — казваше лейди Темплин, — доста представителна. Облеклото й е в ред. Сивият тоалет е същият модел, който Глейдис Купър носеше в „Египетски палми“.
— Забеляза ли й очите? — прекъсна я Евънс.
— Остави очите настрана, Чъби — натърти лейди Темплин, — ние обсъждаме съществените белези.
— О, вярно — съгласи се мистър Евънс и се сви в черупката си.
— Не ми изглежда особено… солидна — каза лейди Темплин, явно колебаеща се да намери точната дума.
— Има всички инстинкти за една лейди, както казват в книгите — намеси се Ленокс с гримаса.
— Плиткоумна — измънка лейди Темплин, — примирява се с обстоятелствата, струва ми се.
— Надявам се, че ще направиш всичко по силите си да разшириш кръгозора й — подхвърли язвително Ленокс, — но едва ли ще успееш. Както забеляза, тя закова предните си крака, сви уши назад и отказа да потегли.
— Както и да е — допълни лейди Темплин обнадеждена.
— я не ми изглежда съвсем загубена. Някои хора, щом им паднат пари на ръка, изведнъж стават недостижими.
— О, ти лесно ще успееш да я затрогнеш с молбите си — каза Ленокс. — В крайна сметка именно това е от значение, нали? И тя най-вече затова е тук.
— Тя ми е братовчедка — възропта лейди Темплин.
— Братовчедка? — надигна се мистър Евънс. — Предполагам, че мога да й казвам Кейтрин, нали?
— Няма никакво значение как ще я наричаш, Чъби — отвърна лейди Темплин.
— Добре — заяви мистър Евънс. — Тогава ще я наричам така. Мислите ли, че играе тенис? — добави с надежда той.
— Разбира се, не — каза лейди Темплин. — Тя е била компаньонка, казах ти. Компаньонките не играят тенис или голф. Може би играят голф-крикет, но доколкото знам, през по-голямата част от деня те предат вълна или къпят кучета.
— Господи! — Възкликна мистър Евънс. — Нима?
Ленокс пак се качи в стаята на Кейтрин.
— Да ви помогна ли? — запита непреднамерено тя. При отказа на Кейтрин Ленокс седна на ръба на леглото и се взря замислено в гостенката.
— Защо дойдохте? — продума най-после тя. — Имам предвид нас. Ние не сме от вашия сорт.
— О, аз мечтая да вляза в обществото.
— Не ставайте глупава — прекъсна я веднага Ленокс, задържайки усмивката си. — Чудесно разбирате какво имам предвид. Ни най-малко не сте това, което очаквах. Казвам ви, облеклото ви е на място. — Тя въздъхна. — Дрехите значат много за мен. Аз съм родена страхливка. Жалкото е, че ги обичам.
— Аз също ги обичам — отвърна Кейтрин, — макар че не съм имала особена полза от това доскоро. Харесват ли ви тези?
Тя и Ленокс обсъдиха няколко модела, изработени с вкус.
— Харесвате ми — изведнъж изтърси Ленокс. — Дойдох да Ви предупредя да не се поддавате на мама, но сега ми се струва, че това е излишно. Вие сте ужасно искрена и откровена и всичко от този род, ала не сте глупачка. По дяволите! Какво ли пък се е случило сега?
От хола жалостиво прозвуча гласът на лейди Темплин:
— Ленокс, току-що позвъни Дерик. Иска да дойде за вечеря. Може ли? Искам да кажа, че не сме изплашени като врабчета, нали?
Ленокс я успокои и се върна в стаята на Кейтрин. Видът й беше по-свеж и ободрен.
— Драго ми е, че идва Дерик — каза тя. — Ще го харесате.
— Кой е Дерик?
— Син на лорд Леконбъри, Женен за една богата американка. Жените са просто луди по него.
— Защо?
— О, по простата причина, че е хубавец. Всички си загубват ума по него.