Кентън се постара да отговори с естествен глас:
— Каза ми, сър, че мисис Кетринг неочаквано срещнала някакъв приятел.
— Така ли?
Тренираните уши на секретаря доловиха нотка на дебело натъртване на въпроса.
— Аха. Мъж или жена?
— Мисля, че тя каза мъж, сър.
Ван Олдин кимна. Най-лошите му опасения се сбъдваха. Той стана от стола и започна да крачи из стаята — навик, който имаше при възбуда. Неспособен да въздържа повече чувствата си, той избухна:
— Едно нещо никой мъж не е в състояние да стори — да накара една жена да бъде разумна. Тъй или иначе, жените изглежда нямат капка разум. Говорят за женски инстинкт — е, добре известно е по света, че жената е най-сигурната плячка за всеки пладнешки разбойник. И една от десет не може да различи мошеник щом, попадне на него. Всеки сладкодумец с приятна външност може да им завърти главата. Ако бях аз, щях…
Той беше прекъснат от влизането на един камериер с телеграма. Ван Олдин я отвори и лицето му изведнъж стана бяло като тебешир. Подпря се на стола да не падне и махна на камериера да излезе.
— Какво се е случило, сър? — надигна се заинтригуван Кентън.
— Рут! — изпъшка дрезгаво Ван Олдин.
— Мисис Кетринг?
— Убита!
— Катастрофа?
Ван Олдин поклати глава.
— Не. Изглежда че е била ограбена. Те не споменават тази дума, Кентън, но бедното ми дете е било убито.
— О, сър! Господи!
Ван Олдин чукна телеграмата с пръст.
— Праща я полицията от Ница. Трябва да замина с първия влак.
Изпълнителен както винаги, Кентън погледна часовника.
— В пет часа от гара Виктория, сър.
— Може. Ще дойдете с мене, Кентън. Предупредете Арчи и си стегнете багажа. Погрижете се за всичко тук. Аз ще сляза до „Кързън Стриит“.
Телефонът остро иззвъня и секретарят вдигна слушалката.
— Да. Кой е?
После се обърна към Ван Олдин:
— Мистър Гоби, сър.
— Гоби? Не мога да го видя сега. Не, чакайте, имаме достатъчно време. Кажете им да го пратят горе.
Ван Олдин беше силен човек и бе възстановил вече желязното си спокойствие. Малцина биха забелязали нещо особено в поздрава му, отправен към мистър Гоби.
— Времето ми е оскъдно, Гоби. Нещо важно ли ще ми кажете?
Мистър Гоби се изкашля.
— Движенията на мистър Кетринг, сър. Пожелахте да ви докладвам.
— Да?
— Мистър Кетринг, сър, замина от Лондон за Ривиерата вчера сутринта.
— Какво?!
Нещо в гласа му трябва да сепна мистър Гоби. Почтеният човечец се отклони от обичайната си практика никога да не гледа лицето, на което говори, и плъзна мимолетен поглед към милионера.
— С кой влак отпътува?
— „Синия експрес“, сър.
Мистър Гоби се изкашля пак и заговори на часовника върху камината:
— Госпожица Мирел, танцьорката от „Партенона“, замина със същия влак.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
РАЗКАЗЪТ НА АДА МЕЙСЪН
— Не мога да ви повторя съвсем точно, господине, нашия ужас, нашето възмущение и дълбоко съчувствие, което изпитваме към вас.
Така прокурорът господин Кареж се обърна към Ван Олдин. Комисарят Кокс съчувствено зашумоля из гърлото си. Ван Олдин с отсечен жест прати по дяволите и ужас, и възмущение, и съчувствие. Намираха се в стаята на следователя в Ница. Освен господин Кареж, комисаря и Ван Олдин в стаята имаше още едно лице, което именно заговори:
— Господин Ван Олдин очаква действия, бързи действия.
— Ах! — възкликна комисарят, — аз още не съм ви представил. Мистър Ван Олдин, това е господин Еркюл Поаро. Без съмнение, вие сте слушали за него. Макар че се е оттеглил от работа от няколко години вече, все още се слави като един от най-прочутите детективи.
— Драго ми е да се запозная с вас, господин Поаро — каза Ван Олдин, възобновявайки една фраза, която бе изхвърлил от речника си от години насам. — Значи сте се оттеглили от работа?
— Така си е, господине. Сега се наслаждавам на света.
Дребният човечец направи един импозантен жест.
— Случи се господин Поаро да пътува в „Синия експрес“ — обясни комисарят, — и той на драго сърце се отзова да ни помогне с богатия си опит.
Милионерът загледа с интерес господин Поаро и неочаквано каза:
— Аз съм богат човек, господин Поаро. Често се казва, че богатите живеят с мисълта, че могат да купят всичко и всекиго, ала това не е вярно. В моите кръгове аз съм голям човек, а един голям човек може да иска услуга от друг такъв.
Поаро кимна в съгласие.
— Добре го казахте, мистър Ван Олдин. Поставям се изцяло на вашите услуги.
— Благодаря ви — отвърна Ван Олдин. — Мога да кажа само това: потърсете ме по което време искате и няма да ме намерите неблагодарен. И тъй, господа, на работа.