— Тя е още и симпатична, нали?
— Да — съгласи се Дерик. — Няма много като нея.
Дерик говореше тихо, сякаш на себе си. Поаро кимна многозначително, наведе се към него и заговори с тих и съчувствен тон, който беше съвсем нов за Дерик Кетринг:
— Вие ще извините стария човек, момко, ако ви кажа нещо, което ще ви се стори дръзко. Бих искал да ви цитирам една от вашите английски поговорки. Тя гласи „Добре е да си скъсал със старата любов, преди да се залавяш за новата“.
Дерик гневно се обърна с лице към него:
— Какво, по дяволите, искате да кажете?
— Вие сякаш ми се разсърдихте — кротко отвърна Поаро. — Това можеше да се очаква. Колкото до това какво искам да кажа, достатъчно е да извиете малко глава, за да видите, че ей там има и другата кола, в която също седи една дама.
Дерик се обърна рязко. Лицето му потъмня от гняв.
— По дяволите Мирел! — измърмори той. Аз скоро ще я… Поаро задържа движението, което се канеше да направи.
— А дали ще бъде разумно това, което се готвите да направите? — попита предупредително той и в очите му проблясна зелено пламъче. Дерик обаче беше толкова ядосан, че не искаше и да знае за предпазливостта.
— Аз съм скъсал окончателно с нея и тя знае това — извика той гневно.
— Вие сте скъсал с нея, но дали тя е скъсала с вас?
Дерик изведнъж избухна в нервен смях.
— О, ако зависеше от нея, тя не би скъсала с два милиона фунта — измърмори цинично той. — За тази работа не се съмнявайте в Мирел.
Поаро повдигна вежди.
— Възгледите ви за света са твърде брутални, забеляза той с упрек.
— Наистина ли? — В неочакваната усмивка на Кетринг нямаше никаква приветливост. — Достатъчно дълго съм живял на този свят, господин Поаро, за да зная, че всички жени си приличат твърде много.
Лицето му изведнъж се проясни.
— Всички, освен една — добави той.
Дерик посрещна предизвикателно погледа, който Поаро му отправи. В очите му за миг проблясна заострено внимание и пак изчезна.
— Онази там — каза той и посочи с глава към Кап Мартин.
— О! — каза Поаро и замълча.
Мълчанието му бе добре пресметнато, за да предизвика буйния темперамент на събеседника му.
— Аз зная какво ще ми кажете — каза бързо Дерик. — Животът, който съм водил, фактът, че не съм достоен за нея. Ще ми кажете, че аз нямам дори право да мисля за такова същество. Ще подхвърлите може би, че тук не става дума за едно бясно куче. Аз зная, че не е прилично да говоря така само няколко дни след смъртта на жена ми, която на всичко отгоре бе убита при това.
Дерик млъкна за да си поеме дъх, а Поаро използва паузата, за да забележи с печалния си тон:
— Но аз наистина не съм казал изобщо нищо.
— Ще го кажете обаче.
— Какво?
— Ще кажете, че на този свят за мен не съществува шанс да се оженя за Кейтрин.
— Не — каза Поаро. — Не бих твърдял това. Вярно че вашата репутация е лоша, но тя никак не би възпряла една жена да се влюби във вас. Ако например вие бяхте мъж с превъзходен характер и строг морал, мъж който никога не е вършил нещо, което не би трябвало да върши, тогава аз бих се съмнявал силно в успеха ви. Моралът, разбирате ли, не е нещо романтично. Той все пак се цени, но само от вдовиците.
Дерик Кетринг го изгледа, после се обърна на токовете си и тръгна към колата, която го чакаше.
Поаро го изпрати със заинтригуван поглед. Миловидното създание надникна през прозореца на колата и каза нещо.
Дерик Кетринг не се спря. Той само повдигна шапката си за поздрав и отмина.
— Това е то, си каза господин Еркюл Поаро. — Мисля, че е време да се прибирам вкъщи.
Той завари невъзмутимия Джордж да глади панталони.
— Приятен ден имаме днес, Джордж. Малко измерителен, но не е лишен от интересни случки — каза детективът.
Джордж посрещна забележката, както би я посрещнала една статуя.
— Наистина, сър.
— Личността на един престъпник, Джордж, е интересен обект за изучаване. Мнозина убийци са хора с голямо лично обаяние.
— Често съм слушал, сър, че доктор Крипен е бил джентълмен, за когото са се казвали само хубави неща. Въпреки това, той накълца жена си на кайма.
— Твоите примери са винаги подходящи, Джордж.
Прислужникът не отговори и в този момент телефонът иззвъня. Поаро вдигна слушалката.
— Ало… ало, да? Еркюл Поаро е на телефона.
— Тук е Кентън. Бихте ли почакали за момент, господин Поаро? Мистър Ван Олдин иска да говори с вас.
След моментна пауза Поаро чу гласа на милионера:
— Вие ли сте, господин Поаро? Исках само да ви кажа, че сега Мейсън дойде при мен по своя инициатива. Размислила е и казва, че е почти сигурна, че мъжът в Париж е бил Дерик Кетринг. Тя намерила тогава у него нещо познато, но на часа не могла да се сети, че е той. Сега ми изглежда твърде уверена.