— О! — каза Поаро. — Благодаря ви господин Ван Олдин. За нас това е крачка напред.
Детективът затвори телефона и остана замислен за минута-две, с особена усмивка на устните. Джордж трябваше да повтори въпроса си преди да бъде чут.
— Е? — сепна се Поаро. — Какво ме питаш?
— Тук ли ще обядвате, сър, или ще излезете навън?
— Нито едното, нито другото — каза Поаро. Ще си легна и ще си поспя. Това което очаквах, се случи, а когато стане така, винаги се изпълвам с емоции.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
ЗАПЛАХА
Когато Дерик Кетринг мина покрай колата й, Мирел си подаде главата навън.
— Дерик, трябва да ти кажа нещо за момент…
Вдигайки шапката си за поздрав, Кетринг продължи пътя си без да се спре. Като влезе в преддверието на хотела, портиерът се обърна към него:
— Един човек ви очаква, господине.
— Кой е той? — попита Дерик.
— Не ми даде името си, господине, но каза, че работата по която ви търси е важна и ще ви почака.
— Къде е той?
— В малкия салон. Господинът предпочета да ви срещне там, защото било по-усамотено.
Дерик кимна и се запъти натам.
В малкия салон нямаше никого, освен посетителят, който се изправи и поклони с изискана лекота. Дерик случайно бе виждал Граф Де ла Рош веднъж, но не му беше трудно да познае този аристократ. Той успя да удържи една гневна гримаса. Какво нечувано нахалство, наистина!
— Граф Де ла Рош, нали? — каза той. — Боя се, че сте си загубили напразно времето, идвайки тук.
— Аз се надявам, че не — усмихна се приветливо графът и белите му зъби блеснаха.
Чарът, който се криеше в маниерите на графа, обикновено имаше ефект само при жените. Всички мъже, без изключение, го презираха от дън душа.
Дерик Кетринг вече усещаше желание да го изхвърли от стаята, но мисълта, че един скандал би бил твърде неподходящ тъкмо сега, го накара да се овладее. Той искрено се чудеше как е могла Рут да се увлече по този човек. Графът беше авантюрист, и по-лош от авантюрист. Дерик хвърли поглед към изискания му маникюр.
— Дойдох — започна графът — по една малка работа. Бих ви посъветвал да ме изслушате.
Дерик отново изпита изкушението да го изхвърли навън, но пак се овладя. В думите на графа имаше някаква заплашителна нотка, която не убягна от вниманието му, обаче той си я изтълкува по своему. Имаше различни причини, поради които би било по-добре да изслуша графа.
Дерик седна и нетърпеливо забарабани пръсти по масата.
— Добре — каза рязко той. — Какво има?
Не беше в стила на графа да разкрива така направо картите си:
— Позволете ми, господине, да ви поднеса моите съболезнования за тежката загуба.
— Ако продължавате да бъдете нагъл — каза спокойно Дерик — ще ви изхвърля през онзи прозорец.
Дерик посочи с глава към прозореца, до който бе седнал графът и последният неловко се размърда в креслото си.
— Аз ще ви изпратя приятелите си, господине, ако това е, което желаете — каза надменно той.
Дерик се изсмя.
— Дуел, така ли? Мой скъпи графе, с вас не мога дори и да говоря сериозно за дуел, но с голямо удоволствие бих ви натупал до Променад дез’Англе.
Графът нямаше намерение да се покаже обиден. Той просто повдигна вежди и измънка:
— Англичаните са варвари.
— Добре — рече Дерик. — Какво имате да ми кажете?
— Ще бъда откровен — започна графът. — И ще премина направо на въпроса. Това би било по-добре и за двама ни, нали?
Той пак се усмихна почти приятелски.
— Продължавайте — подкани го лаконично Дерик.
Графът вдигна поглед към тавана, допря върховете на пръстите си един към друг и тихо промърмори:
— Вие сте наследили много пари, господине.
— Какво общо, по дяволите, имате вие с това?
Графът се изпъчи в креслото си.
— Господине, моето име е опетнено. Подозират ме… обвиняват ме… в гнусно престъпление.
— Обвинението не излиза от мен — каза студено Дерик, — Аз дори не съм изразявал никакво мнение, тъй като съм заинтересувана страна.
— Аз съм невинен — изрече с патос графът. — Кълна се в небето! — Той вдигна ръка към тавана. — Кълна се, че съм невинен!
— Мисля, че господин Кареж е следователят, който се занимава със случая — намекна учтиво Дерик.
Графът не обърна внимание на забележката му.
— Аз съм не само несправедливо подозиран в престъпление, което не съм извършил, но на това отгоре съм и в сериозни парични затруднения. — Той се изкашля тихо и многозначително.