Дерик се изправи на крака.
— Очаквах това — каза той спокойно — от вас, долен изнудвачо! Не ще ви дам ни стотинка. Сега жена ми е мъртва и никакъв скандал не би могъл да я засегне. Тя ви пишеше глупави писма. Дори и да бих ви дал за тях някоя кръгличка сума, съвсем е сигурно, че вие ще съумеете да задържите у себе си едно-две писма. Ще ви кажа още нещо, господин Де ла Рош: изнудването е нещо долно както в Англия, така също и във Франция. Това е моят отговор. Довиждане.
— Един момент, моля — каза графът и протегна ръка към Дерик, който се канеше да напусне салона. — Вие грешите, господине. Вие сте напълно на погрешен път. Аз съм джентълмен.
Дерик се изсмя.
— Винаги съм пазил и ще пазя свято всяко писмо, което би могла да ми напише една дама — продължи графът, отмятайки назад глава с изражение на благородство. — Предложението което ви правех, бе от съвсем различно естество. Аз съм, както споменах, силно затруднен парично и съвестта ми би ме подтикнала да отида в полицията с известни сведения.
Дерик бавно се върна в салона.
— Какво искате да кажете?
Графът пак се усмихна любезно.
— Положително не е необходимо да навлизаме в подробности — каза той. — Хората се питат първо кой се облагодетелства от престъплението, кой има интерес от него. Нали? Вие сте наследил много пари, както споменах преди малко.
Дерик се изсмя презрително.
— Ако това е всичко…
Но графът поклати глава.
— Не, не е всичко, мой драги господине. Аз не бих и дошъл при вас ако нямах далеч по-точна и подробна информация по това, което чухте. Нежелателно е, господине, да ви арестуват и съдят за убийство.
Дерик се приближи към него. Лицето му изразяваше такъв необуздан гняв, че графът неволно отстъпи крачка назад.
— Заплашвате ли ме? — процеди през зъби младият мъж.
— Не ще чуете нищо повече от мен по този въпрос — предупреди го графът.
— От всички дръзки блъфове, които са ми погаждали…
Графът Вдигна бялата си ръка.
— Грешите. Това не е блъф. За да ви убедя, ще ви кажа само още нещо: сведенията имам от известна дама. Тя е, която държи неопровержимото доказателство, че вие сте извършили убийството.
— Тя? Коя е тя?
— Госпожица Мирел.
Дерик отстъпи назад като ударен.
— Мирел! — промълви той.
Графът побърза да използва това, което му се стори, че е негова възможност.
— Една дреболия от някакви си сто хиляди франка — каза той. — Повече не искам.
— Моля? — попита Дерик разсеяно.
— Казах, господине, че някакви си сто хиляди франка биха задоволили моята… съвест.
Дерик бавно дойде на себе си. Той изгледа някак любопитно графа.
— Вие бихте желали да знаете отговора ми сега?
— Ако обичате, господине.
— Ето какво, тогава. Можете да вървите по дяволите. Разбрахте ли?
Дерик се обърна на петите си и напусна салона, оставяйки графа твърде изненадан, за да може да проговори.
Пред хотела той повика такси и поиска да го откарат в хотела на Мирел. Портиерът го осведоми, че танцьорката току-що се е прибрала. Дерик му подаде картичката си.
— Занесете това на госпожицата и я попитайте дали би желала да ме приеме.
Не след дълго един прислужник го заведе до нейния апартамент.
Вълна от познатия екзотичен парфюм нахлу в ноздрите му, щом той прекрачи прага на апартамента й. Стаята бе пълна с карамфили, орхидеи и мимози. Мирел бе застанала до прозореца, облечена в скъп дантелен пеньоар.
Тя пристъпи към него с отворени обятия.
— Дерик!… ето те при мен. Знаех, че ще се върнеш.
Той отстрани ръцете й и я изгледа студено.
— Защо изпрати граф Де ла Рош при мен?
Тя го погледна с учудване, което му се стори искрено.
— Аз? Да съм изпратила граф Де ла Рош при теб? Но защо?
— Очевидно… за изнудване — мрачно каза Дерик.
Мирел пак се изненада. После изведнъж усмивка проясни лицето й и тя кимна с глава.
— Разбира се. Това можеше да се очаква. Точно така би постъпил този тип. Трябваше да се сетя. Не, Дерик, аз всъщност не съм го пратила.
Погледът му я прониза, сякаш искаше да разчете мислите й.
— Ще ти кажа всичко — започна Мирел. — Срамувам се, но ще ти кажа. Вчера, разбираш ли, аз бях като луда, луда от ревност. — Тя направи един красноречив жест. — Моят темперамент не е от спокойните. Исках да ти отмъстя и затова отидох при граф Де ла Рош, като му казах да иде в полицията и да каже това и това… Но не бой се, Дерик. Аз не съм загубила напълно ум. Най-важното премълчах и то си остава у мен. Полицията не може да направи нищо без моите показания, нали разбираш? А сега… сега…
Тя се приближи още към него, отправяйки му поглед, който можеше да разтопи и метал.