Той грубо я отблъсна от себе си. Тя остана задъхана, с бурно повдигащи се гърди, а очите й се присвиха като на котка.
— Бъди внимателен, Дерик, много внимателен! Ти се завърна при мен, нали?
— Аз никога не ще се завърна при теб — произнесе отчетливо той.
— Аха!
Сега танцьорката повече от всякога заприлича на котка. Клепките й потръпваха.
— И така, има и друга жена, нали? Онази, с която обядва онзи ден? Права съм, нали?
— Аз възнамерявам да поискам ръката на тази дама. Не е зле да имаш това предвид.
— Онази надута англичанка! Мислиш ли, че дори за миг ще се примиря с това? О, не! — Красивото й гъвкаво тяло потръпна. — Слушай Дерик, спомняш ли си разговора, който имахме в Лондон? Ти каза, че едничкото, което би могло да те спаси, е смъртта на жена ти. Дори изказа съжаление, че тя е така здрава. После ти хрумна идеята за някой нещастен случай. Пък и за нещо повече от нещастен случай.
— Предполагам — каза Дерик с презрение — че тъкмо този разговор си повторила с граф Де ла Рош?
Мирел се засмя.
— Нима съм глупачка? Какво може да направи полицията от такава клюка като тази? Виж какво. Ще ти дам последна възможност. Ти ще зарежеш тази англичанка и ще се завърнеш при мен. И тогава, скъпи мой, аз никога, никога не бих споменала ни думица…
— Какво да споменеш?
Тя тихо се изсмя.
— Ти си мислиш, че никой не те е видял…
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което чу. Ти си мислиш, че никой не те е видял, но аз те видях, Дерик, мон ами, аз те видях да излизаш от купето на госпожа съпругата ти през онази нощ, точно преди влакът да влезе в Лион. Аз знам, че когато ти излезе от купето й, тя беше мъртва.
Дерик я изгледа втренчено. После като сомнамбул той се обърна много бавно и бавно излезе от стаята, олюлявайки се леко на всяка крачка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
ЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
— И така — каза Поаро. — Ние с вас сме добри приятели. Нямаме никакви тайни един от друг.
Кейтрин изви главата си към него и го погледна. В гласът му имаше нещо особено сериозно, нещо едва прикрито под мекия тон, който му бе така присъщ.
Бяха седнали в парка на Монте Карло, където Кейтрин бе дошла с приятелите си и там бяха срещнали Кентън и Поаро. Лейди Темплин веднага буквално бе сграбчила Кентън и бе започнала да го отрупва със спомени и възпоминания, повечето от които Кейтрин подозираше, че са плод на фантазията й. Лейди Темплин бе хванала под ръка младия мъж и го бе отвела настрана. Кентън хвърляше отвреме-навреме жалостиви погледи през рамо към мястото, където бяха седнали Кейтрин и Поаро, а очичките на детектива просветваха лукаво щом срещнеше погледа на младия мъж.
— Разбира се, че сме приятели — каза Кейтрин.
— Ние от самото начало си симпатизираме един на друг — продължи замислен Поаро.
— Да, от когато ми казахте, че понякога криминалните романи стават действителност.
— И бях прав, нали? — подхвърли предизвикателно той. — Ето ни, че станахме действащи лица в такъв роман. За мен това е естествено, то е моя професия, но за вас е различно. Да — повтори той замислено.
Тя го стрелна с поглед, чувствайки че той сякаш я предупреждаваше, сякаш й сочеше някаква опасност, която тя не бе съзряла.
— Защо казвате, че и аз съм действащо лице? Вярно е, че аз имах разговор с мисис Кетринг малко преди смъртта й, но сега… сега всичко вече е свършено. Не се чувствам повече свързана с тази история.
— Ах, госпожице, госпожице, можем ли изобщо някога да кажем „Аз свърших с това, или онова“?
Кейтрин го изгледа почти предизвикателно.
— Какво има? — попита тя. — Вие се опитвате да ми кажете нещо… по-скоро да ми го внушите. Аз обаче трудно схващам и тълкувам намеците. Бих предпочела да ми кажете направо каквото имате да ми казвате.
Поаро я погледна нажален.
— Ах, да, това са англичаните — промърмори той. — Всичко трябва да бъде казано черно на бяло, всичко да бъде ясно и добре определено. Животът обаче не е такъв, госпожице. В него има неща, които остават в сянка.
Той обърса челото си с огромна копринена кърпа и продължи:
— Ето че започвам да ставам поет. Нека тогава да говорим само за фактите, както казвате вие. И като ще говорим за факти кажете ми, какво мислите за майор Кентън?
— Харесвам го много — призна Кейтрин с известна топлота в гласа. — Той е очарователен.
Поаро Въздъхна шумно.
— Какво има? — попита Кейтрин.
— Вие отговаряте толкова сърдечно — каза детективът. — Бих бил по-доволен ако бяхте избърборила с безразличен тон „О, нищо лошо“.
Кейтрин не отговори. Та се почувства някак неловко. Поаро продължи замислено: