— И все пак, кой знае? Жените имат толкова начини да прикриват това, което чувстват и може би тъкмо тази сърдечност е един от тези начини.
Той въздъхна.
— Аз не виждам… — започна Кейтрин.
Детективът я прекъсна:
— Вие не виждате защо съм толкова нетактичен, нали госпожице? Ех, аз съм стар човек и сегиз-тогиз, не много често… срещам някого, чието добро ми е присърце. Ние сме приятели, госпожице. Вие сама го казахте. И аз искам да ви видя щастлива.
Кейтрин се загледа напред и замислена зачерта фигурки по пясъка с върха на чадърчето си.
— Попитах ви за майор Кентън, сега ще ви задам друг въпрос. Харесвате ли Дерик Кетринг?
— Аз едва го познавам.
— Това не е отговор.
— Мисля, че е.
Нещо в тона на думите й го накара да я изгледа. Той тъжно поклати глава.
— Може би вие сте права, госпожице. Вижте какво: аз, който съм видял много от света, знам че има две истини: един добър мъж може да пропадне ако се влюби в лоша жена, но и обратното е вярно — лош мъж може също така да бъде погубен от любовта си към добра жена.
Кейтрин изви глава и го стрелна с поглед.
— Когато казвате погубен…
— Искам да кажа, от негова гледна точка. Човек трябва да участва с цялото си сърце във всичко, което върши, дори в престъплението.
— Вие се опитвате да ме предупредите — изрече тихо Кейтрин. — От кого да се пазя?
— Аз не мога да надзърна в сърцето ви, госпожице. Пък и не мисля, че вие бихте ми позволила това. Ще кажа само, че има мъже, които излъчват странно обаяние за жените.
— Граф Де ла Рош, нали? — усмихна се Кейтрин.
— Има и други… по-опасни от граф Де ла Рош. Те притежават качества, които привличат слабия пол — безстрашие, дързост, нахалство. Вие сте увлечена, госпожице, виждам това. Надявам се все пак, че не се касае за нещо по-силно. Човекът, за когото ви говоря, има към вас неподправени чувства, но все пак…
— Какво все пак?
Поаро се изправи и втренчи погледа си в нея. После изрече тихо, но ясно:
— Вие бихте могла може би да обичате един крадец, госпожице, но не и един убиец.
Той рязко се обърна и се отдалечи, оставяйки я сама. Зад гърба си детективът чу въздишката й, но не се обърна. Беше казал каквото бе искал да й каже и сега я оставяше да асимилира последните му думи.
На излизане от казиното Дерик Кетринг я видя да седи сама на скамейката и отиде при нея.
— Досега съм играл — каза той усмихнат. — Играх без успех и загубих всичко… по-точно всичко, което имах у себе си.
Кейтрин го погледна с угрижено лице. Тя изведнъж бе доловила нещо ново в държанието му, някаква скрита възбуда, която се изявяваше в най-различни незабележими малки признаци.
— Струва ми се, че вие винаги сте бил комарджия. Рискът ви допада.
— Как комарджия? Впрочем, може би сте права донякъде. Не намирате ли нещо ободряващо в това? Да рискуваш всичко на едно залагане — нищо не може да се сравни с това.
Необяснимо защо Кейтрин почувства как по гърба й полазиха тръпки.
— Искам да ви кажа нещо — продължи Дерик. — И кой знае кога пак ще имам този случай? Мълви се, че съм убил жена си… не, моля ви, не ме прекъсвайте. Това е абсурдно, разбира се.
Той замълча за малко, после продължи внимателно подбирайки думите си:
— Пред полицията и местните власти аз трябваше да се преструвам… е, добре… трябваше да спазвам известно благоприличие. Пред вас не желая да се преструвам. Аз се ожених за пари. Търсех пари, трябваха ми пари и тогава срещнах Рут Ван Олдин. Тя имаше вид на свенлива мадона и аз… е, добре… аз започнах да чертая най-светли планове, но по-късно горчиво се разочаровах. Жена ми обичаше друг мъж, когато се омъжи за мен. Тя винаги бе безразлична към мен. О, аз не се оплаквам. Нашият брак беше една напълно почтена сделка. Тя искаше да стане лейди Леконбъри, а на мен ми трябваха пари. Неприятностите започнаха само поради американската кръв, която течеше в жилите на Рут. Без да представлявам нещо за нея, тя искаше просто да й бъда един постоянен партньор за танц, съпруг… пред обществото. Дори понякога чистосърдечно ми казваше, че ме е купила и че аз съм бил нейна собственост. В резултат на това аз наистина започнах да се отнасям отвратително с нея. Моят тъст ще ви каже това и той е прав. Когато Рут бе убита, аз изпаднах в беда, в буквалния смисъл на думата — Дерик се изсмя неочаквано. — Човек наистина изпада в беда когато срещу него се изправи мъж като Ръфъс ван Олдин.
— После? — тихо попита Кейтрин.
— После — Дерик повдигна рамене. — Рут бе убита… сякаш провидението ме бе съжалило.
Той пак се изсмя и този път смехът му прозвуча някак обидно за Кейтрин. Тя се намръщи.