— Да — продължи Дерик. — Това не бе проява на добър вкус и благоприличие, но всичко, което ви казах, е вярно. Сега ще ви кажа нещо повече. От първия момент в който ви видях, аз разбрах, че вие сте единствената жена на този свят за мен. Боях се от вас. Мислех, че ще ми донесете нещастие.
— Нещастие? — попита с рязък тон Кейтрин.
Той впи поглед в очите й.
— Защо така го повтаряте? Какво си помислихте?
— Мислех си за някои неща, които ми казаха.
Дерик се усмихна тъжно.
— Много неща ще ви наговорят за мен, скъпа моя, и повечето от тях ще бъдат верни. Да, ще чуете и лоши неща — неща, които никога не бих ви разкрил. Винаги съм бил комарджия и… понякога залагането е продължавало дълго време. Аз не ви се изповядвам сега, нито бих се изповядал някога пред някого. С миналото е свършено. Има обаче нещо, което искам да повярвате. Аз тържествено се заклевам пред вас, че не съм убил жена си.
Той произнесе думите достатъчно разпалено и все пак с известна театралност. Очите му срещнаха загрижения й поглед и той продължи:
— Зная. Излъгах онзи ден. Купето, в което влязох, беше купето на жена ми.
— О! — възкликна Кейтрин.
— Трудно ми е да ви обясня за какво всъщност се озовах там, но ще се опитам. Сторих го импулсивно. Виждате ли, аз малко или много следях жена си. Криех се от нея във влака. Мирел ми бе казала, че жена ми ще се срещне с граф Де ла Рош в Париж. Това обаче не стана. Почувствах се засрамен и изведнъж ми хрумна идеята, че ще бъде добре направо да отида при нея и да се разберем веднъж завинаги. Отворих вратата на купето и влязох.
Дерик замълча.
— Да? — подкани го тихо Кейтрин.
— Рут лежеше заспала на леглото… лицето и беше обърнато към стената… можех да видя само тила й. Бих могъл да я събудя, разбира се. Но изведнъж всичко ми се стори нелепо. Какво в края на краищата, бихме могли да си кажем? Какво което да не сме повтаряли стотици пъти? После, тя така спокойно си спеше. Напуснах купето колкото можах по-тихо.
— Но защо излъгахте в полицията? — попита Кейтрин.
— Защото не съм си загубил ума. От самото начало аз проумях, че от гледна точка на мотивите, аз съм идеалният убиец. Достатъчно би било да призная, че съм бил в купето на жена си, макар преди убийството, за да свърша със себе си окончателно.
— Разбирам.
Дали наистина разбираше? Тя не би могла да каже. Чувстваше магнетичното привличане на Дериковата личност, но у нея имаше нещо, което се съпротивляваше, което я дърпаше назад…
— Кейтрин…
— Аз…
— Вие знаете, че не сте ми безразлична. А аз безразличен ли съм за вас?
— Аз… аз не зная.
Пак тази слабост. Тя или знаеше, или не знаеше. Ако… само ако…
Кейтрин хвърли отчаян поглед наоколо си, сякаш търсеше нечия помощ. Бузите й леко поруменяха когато съзря високия, хубав мъж, който се приближаваше към тях по пътечката — майор Кентън.
Тя го поздрави, а в гласа й неочаквано прозвучаха облекчение и топлота.
Дерик се изправи намръщен и лицето ум потъмня като буреносен облак.
— Лейди Темплин отиде в казиното, нали? — можа да каже той с небрежен тон. — Трябва да я последвам, за да изпитаме заедно моята система на залагане.
Дерик се обърна и ги остави заедно. Кейтрин пак се отпусна на мястото си. Сърцето й затупа ускорено и докато тя седеше на скамейката и разговаряше за обикновени неща с тихия и свенлив мъж, самообладанието й постепенно се възвърна. Тогава тя изведнъж разбра с изненада, че и Кентън подобно на Дерик й разкриваше сърцето си, но по един много различен начин.
Той бе срамежлив и заекваше. Думите му едва-едва излизаха от устата, без красноречието и лекотата на Дерик.
— От първия момент, в който ви видях… аз… аз може би не трябваше да заговоря за това толкова скоро… но мистър Ван Олдин може да си тръгне всеки момент и аз може би не бих имал друг случай. Аз зная, че вие не можете да имате към мен чувства. Толкова скоро това е невъзможно. Смея да кажа, че това е само предположение от моя страна. Аз имам известни средства, не много… не, моля ви, не ми отговаряйте сега. Но аз исках, в случай че ми се наложи набързо да отпътувам… исках само да знаете, че… че не сте ми безразлична.
Тя бе развълнувана, трогната. В държанието му имаше нещо много чисто и благородно, по детински умолително.
— Искам само да ви кажа: Ако… ако някога изпаднете в затруднение, каквото мога да сторя…
Той взе ръката й в своята и я държа притисната няколко мига, после я пусна и бързо тръгна към казиното, без да се обърне.
Кейтрин остана неподвижна, загледана след него. Дерик Кетринг… Ричард Кентън… двама мъже така различни… така много различни. У Кентън имаше нещо мило, на което можеше да се довериш. А Дерик…