— Не можеш ли ти да сториш нещо, татко? — настоя след кратка пауза Рути.
— Мога — отвърна милионерът, замълча в очакване секунда и продължи. — Има няколко неща, които мога да направя, Рут, но само едно от тях би помогнало, наистина. С колко решителност разполагаш, Рут?
Тя го изгледа изумена. Ван Олдин кимна.
— Право в целта. Имаш ли смелостта да признаеш пред целия свят, че си сгрешила? Има само един път за оправяне, Рути: тегли чертата и започни наново.
— Искаш да кажеш…?
— Развод.
— Развод?
Ван Олдин мрачно се усмихна.
— Произнасяш тази дума, Рут, сякаш не си я чувала преди. А приятелите ти около теб вършат това всеки ден.
— О, зная. Но…
Тя млъкна, захапвайки устната си. Баща й кимна съчувствено.
— Зная, Рут. Ти си като мен — струва ти се, че не би понесла това. Но аз научих, а трябва и ти да разбереш, че има случаи, от които изходът е само един. Бих намерил пътища да ти върна Дерик, но в края на краищата ще се стига все дотук. Той не е добър, Рут, съвсем е пропаднал. Винаги ще се упреквам за това, че ти позволих да се омъжиш да него. Но ти го хареса и той изглеждаше готов да обърне нова страница в живота си. Аз… хм… ти попречих веднъж, мила…
Той не я погледна, докато изговаряше последните думи. Ако бе сторил това, щеше да забележи внезапната руменина, която покри лицето й.
— Да — каза тя с твърд глас.
— Бях с проклетото намерение да го сторя втори път. Не мога да ти обясня колко много желаех това. Последните години ти водиш мизерен живот, Рут.
— Не е особено приятен — съгласи се мисис Кетринг.
— Именно поради това ти заявявам, че на тая работа трябва да се сложи край! — Той удари юмрук в масата. — Ти може още да обичаш този женкар. Скъсай с него. Огледай фактите. Дерик Кетринг те взе заради парите, това е голата истина. Зарежи го, Рут.
Рут Кетринг остана известно време загледана в пода, след което, без да повиши глас, каза:
— Да предположим, че той не се съгласи?
Ван Олдин я изгледа удивен.
— Не виждам какво би могъл да възрази.
Тя се изчерви и захапа устната си.
— Н… не, естествено няма. Исках само да кажа…
Тя млъкна. Баща й рязко я изгледа.
— Какво искаше да кажеш?
— Смятам… — тя замълча, внимателно обмисляйки думите. — Не вярвам да приеме.
— Смяташ, че ще се възпротиви? Нека. Но ми се струва, че грешиш. Той няма да се съпротивлява. Всеки, с когото би се посъветвал, ще му каже, че няма на какво да разчита.
— Нямаш предвид — поколеба се тя, — искам да кажа… просто да не се заинати и започне да създава трудности?
Баща й я загледа с известно удивление.
— Искаш да кажеш, че ще се бори против нас?
После поклати глава.
— Не, в такъв случай той трябва да разчита на нещо. Мисис Кетринг не отговори. Ван Олдин я изгледа остро.
— Хайде, Рут, кажи истината. Нещо те измъчва, какво е то?
— Нищо, съвсем нищо.
Но гласът й беше неубедителен.
— Боиш се от публична разгласа, така ли? Това ли е? Остави на мен. Ще претупам цялата работа така набързо, че няма да се вдигне никакъв шум.
— Чудесно, татко, щом наистина мислиш, че това е най-доброто решение на въпроса.
— Да не би да въздишаш още по този любовник, Рут?
— Не.
Думата бе произнесена с уверено натъртване. Ван Олдин бе доволен и потупа дъщеря си по рамото.
— Тогава всичко е наред, момичето ми. Не се безпокой. Нека сега оставим това настрана. Донесъл съм ти един подарък от Париж.
— На мен? Сигурно е нещо много хубаво?
— Надявам се — каза Ван Олдин усмихнат.
Той измъкна пакета от джоба на балтона и й го връчи. Тя го разопакова с нетърпение и отвори кутията. Едно спонтанно „О!“ се изтръгна из устата й. Рут Кетринг обичаше скъпоценностите, винаги ги е обичала.
— Татко, колко… колко са прекрасни!
— Нещо изключително, нали? — каза милионерът със задоволство. — Харесваш ли ги?
— Дали ги харесвам? Но татко, те са невероятни! Как успя да се сдобиеш с тях?
Ван Олдин се засмя.
— О, това е тайна. Трябваше да ги купя, частно, разбира се. Те са много прочути. Виждаш ли този големия в средата? Може би си слушала за него. Това е историческото „Огнено сърце“.
— „Огненото сърце“? — повтори мисис Кетринг.
Тя бе извадила рубините от кутийката и ги държеше на гърдите си. Милионерът я наблюдаваше. Той си мислеше за редицата жени, притежавали този накит, за сърдечните болки, трагедиите, ревността. „Огненото сърце“, подобно на всички шумни истории, бе оставило след себе си диря от трагедии и жестокости. Придържано от ръката на Рут Кетринг, то сякаш губеше своята демонична сила. С хладната си, равнодушна външност, тази жена от Новия свят беше като отрицание на сърдечните трагедии. Рут прибра накита в кутията, скочи и обви ръце около врата на баща си.