В хотела им казаха, че госпожицата е в апартамента си и Поаро изпрати собствената си визитна картичка заедно с тази на Кентън, надписани с молив: „От мистър Ван Олдин“.
След малко прислужникът се завърна и им съобщи, че госпожица Мирел ще ги приеме.
Поаро пое водачеството още щом бяха въведени в стаята.
— Госпожице — започна той, покланяйки се ниско, — Ние сме тук от страна на мистър Ван Олдин.
— А защо той не дойде лично?
— Неразположен е — спокойно излъга Поаро. — Хванал е „лошото гърло“ на Ривиерата, но аз съм упълномощен да действам от негово име, както и неговият секретар, майор Кентън. Освен ако, разбира се, госпожицата би предпочела да почака седмица-две.
Ако имаше нещо, в което Поаро да бе сигурен, това беше че за темперамент като този на Мирел самата дума „да почака“ значеше анатема.
— Дадено, аз ще говоря, господа! — извика тя. — Аз достатъчно търпях. Достатъчно държах ръката си протегната. И защо? За да бъда обиждана. Да, обиждана. Охо, така ли мисли той да се отнася с Мирел? Да я захвърля като стара ръкавица. Аз ви заявявам, че никога не съм омръзвала на никой мъж. Винаги те първо на мен омръзват.
Тя се разхождаше насам-натам из стаята, а стройното й тяло потръпваше от гняв. На пътя й се изпречи малка масичка и Мирел яростно я запокити в ъгъла. Масичката се счупи.
— Така ще направя с него! — изкрещя Мирел. — И така! — Тя запрати вазата с лилиите в решетката на камината и вазата се разби на парчета.
Кентън я гледаше със студения поглед на англичаните, когато не одобряват нещо, но доброто възпитание не им позволява да се намесят. Той се почувства неловко. От друга страна Поаро наблюдаваше сцената с видимо удоволствие, а малките му очички весело примигваха.
— Това е величествено! — извика той. — Госпожицата има темперамент, то се вижда.
— Аз съм артистка — каза Мирел. — И всеки човек на изкуството има темперамент. Предупредих Дерик да внимава, но той не искаше и да ме чуе.
Тя изведнъж се обърна към Поаро:
— Нали е вярно, че той мисли да се ожени за онази англичанка?
Поаро се изкашля.
— Говори се — измърмори той — че той я ухажва доста.
Мирел се приближи към тях.
— Той уби жена си! — изкрещя тя. — Ето ви цялата истина. Преди това ми каза, че ще го избърши, защото беше в безизходно положение и смъртта на жена му бе единствения му изход.
— Вие казвате, че господин Кетринг е убил жена си?
— Да, да, да! Нали го чухте вече?
— Полицията — измърмори Поаро — ще иска да докажете това ваше твърдение.
— Аз ви заявявам, че го видях да излиза от нейното купе през онази нощ във влака.
— Кога? — попита рязко Поаро.
— Тъкмо преди влакът да влезе в Лион.
— Ще се закълнете ли в това, госпожице?
— Да.
За миг настъпи тишина. Мирел дишаше тежко, а погледът й, в който се смесваха страх и предизвикателство, се местеше от лицето на единия мъж, към лицето на другия.
— Това е сериозна работа, госпожице, — каза детективът. — Давате ли си сметка колко сериозна?
— Положително.
— Добре — продължи Поаро. — Тогава вие разбирате, госпожице, че не бива да се губи и минута време. Може би ще ни придружите до следователя веднага?
Мирел се смути. Тя се колебаеше, но както Поаро бе предвидил, за нея нямаше друг изход.
— Много добре — промълви тя. — Само да си взема палтото.
Когато останаха сами, Поаро и Кентън си размениха погледи.
— Необходимо е да се действа докато… как го наричате вие?… докато желязото е горещо, — измърмори Поаро. — Тя е темпераментна, с приливи и отливи в характера и след един час може и да се опита да се отрече от думите си. Ние трябва на всяка цена да предотвратим това.
Те намериха господин Кокс и следователя заедно. Няколко уводни думи от Поаро и госпожица Мирел бе най-любезно поканена да разкаже историята си. Тя повтори същите думи, които бе казала пред Поаро и Кентън, само че някак по-сериозно и тържествено.
— Това е нещо изключително важно, госпожице — каза бавно господин Кареж. Той се облегна назад в креслото, намести пенснето си и загледа изпитателно танцьорката.
— Вие искате да ни, уверите, че господин Кетринг всъщност се е похвалил предварително с престъплението си пред Вас?
— Да, да. Той каза, че жена му здравословно е прекалено добре и би могла да умре само при нещастен случай, но той би могъл да уреди и това.
— А давате ли си сметка, госпожице — попита строго господин Кареж — че вие се поставяте в ролята на съучастничка, тъй като сте знаела за подготвяното престъпление?
— Аз съучастничка? Ни най-малко, господине. Нито за миг не съм взела тези думи за сериозни. Наистина не. Аз познавам мъжете, господине. Те говорят най-различни дивотии. Светът би се обърнал наопаки ако всичко, което мъжете говорят, се взема в буквалния смисъл.