Следователят повдигна вежди.
— Тогава ние трябва да считаме, че вие взехте заканите на господин Кетринг за празни приказки. Мога ли да ви попитам, госпожице, кое ви накара да прекъснете ангажимента си в Лондон и да дойдете в Ривиерата?
Мирел му хвърли разтапящ поглед с черните си очи.
— Исках да бъда с мъжа, когото обичах — каза просто тя. — Има ли нещо неестествено в това?
Поаро вмъкна друг вежлив въпрос:
— Тогава, по желание на господин Кетринг ли го придружихте до Ница?
На Мирел очевидно й беше трудно да отговори веднага на това. Тя се поколеба преди да каже нещо и когато заговори в гласът й се чувстваше престорено безразличие.
— В тези неща аз следвам само собствените си желания, господине — изрече танцьорката.
Това че отговорът й изобщо не беше отговор, забелязаха и тримата мъже. Но те нищо не казаха.
— Кога за пръв път се убедихте, че господин Кетринг е убил жена си?
— Както вече ви казах, господине, аз видях господин Кетринг да излиза от купето на жена си тъкмо преди влакът да беше влязъл в Лион. Лицето му имаше такова изражение… ах… в момента аз не можах да го разбера. В погледа му се четеше нещо ужасяващо. Това лице никога не ще забравя.
Гласът й се извиси в драматичен фалцет и тя разпери ръце с артистичен жест.
— Да — изпъшка господин Кареж.
— После, когато узнах че мадам Кетринг е била мъртва след като влакът е напуснал Лион, тогава… тогава разбрах всичко.
— И все пак… вие не съобщихте на полицията, госпожице. Защо? — попита кротко комисарят.
Мирел го изгледа гордо. Ролята която разиграваше явно й доставяше удоволствие.
— Да предам любимия си? — попита тя. — О, не, не искайте от една жена да стори това!
— Все пак, сега… — намекна господин Кокс.
— Сега е различно. Той пръв ми измени. Нима трябваше мълчаливо да изтърпя това?
Следователят се опита да я успокои: — Така, така. Имате право. А сега, госпожице, моля ви да прочетете показанията, които току-що ни дадохте, да проверите дали са правилно записани и да ги подпишете.
Мирел прочете набързо документа и го подписа.
— Да, да — каза тя. — Всичко е записано точно. — После се изправи. — Повече не съм ви нужна нали, господа?
— Засега не, госпожице.
— А Дерик ще бъде арестуван, нали?
— Веднага, госпожице.
Мирел се изсмя жестоко и се огъна по-плътно в леопардовата кожа.
— Той трябваше добре да си помисли преди да ме обижда — каза тя.
— Имам само един малък въпрос — покашля се Поаро. — Просто подробности.
— Да?
— Какво ви кара да мислите, че мадам Кетринг е била мъртва когато влакът е потеглил от Лион?
Мирел втренчи поглед в него:
— Но тя беше мъртва.
— Така ли?
— Да, разбира се. Аз…
Тя млъкна изведнъж. Поаро я наблюдаваше съсредоточено и не пропусна да забележи как лицето й се промени от напрегнато внимание и осторожност.
— Така ми казаха. Всеки го казва.
— Охо — учуди се Поаро. — Аз не знаех, че този факт е бил споменат извън сградата на полицията.
По лицето на Мирел премина сянка на безпокойство.
— Човек научава тези неща — каза тя. — Те не могат да останат в тайна. Някой ми го каза, но не мога да си спомня кой беше.
Тя се запъти към вратата. Господин Кокс избърза пред нея и докато й отваряше вратата, Поаро се обади още веднъж:
— Ами скъпоценностите? Извинете, госпожице, не можете ли да ми кажете нещо за скъпоценностите?
— Скъпоценностите? Какви скъпоценности?
— Рубините на Екатерина Велика. Тъй като вие сте чула толкова тайни неща, би трябвало да знаете нещо и за тях.
— Не зная нищо за никакви рубини — каза рязко Мирел и напусна стаята, затваряйки Вратата след себе си. Следователят въздъхна.
— Каква фурия! И все пак, дяволски елегантна. Чудя се дали казва истината. Мисля, че да.
— Известна доза истина в историята й има, — каза Поаро. — Положително. Имаме потвърждението и на мис Грей. Малко преди влакът да навлезе в Лион, тя е погледнала случайно в коридора и е видяла господин Кетринг да влиза в купето на съпругата си.
— Вината му изглежда съвсем неопровержима — каза комисарят с въздишка. — Макар че хиляди пъти може да се съжалява за това.
— Какво искате да кажете? — попита Поаро.
— Цял живот съм имал амбицията да спипам граф Де ла Рош. Мислех си, че този път той ни е паднал в ръцете, а сега виждате какво излиза.
Господин Кареж си потърка носа.
— Ако работата не потръгне — забеляза той предпазливо — ще се намерим много на тясно. Не забравяйте, че господин Кетринг е от аристокрацията. Вестниците веднага ще вдигнат шум до Бога. Ако сме направили грешка…