— Не съм и помислял, господине, — каза Джордж, — че орехите могат да се запазят толкова дълго време, макар че с новите консервиращи средства се правят чудеса.
Поаро го погледна и се усмихна.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ПОАРО ИГРАЕ РОЛЯТА НА КАТЕРИЧКА
Детективът се запъти към уречената среща със семейство Папополус почти един час по-рано. За това той си имаше съображения. Таксито не го откара направо в Монте Карло, а първо спря във вилата на лейди Темплин в Кап Мартин, където той потърси мис Грей. Дамите тъкмо се преобличаха и Поаро почака в малкия салон. След няколко минути при него дойде Ленокс Темплин.
— Кейтрин още не е готова — съобщи тя. — Имате ли нещо да й предам или ще почакате да слезе долу?
Поаро я погледна замислен. Той не отговори веднага, сякаш се колебаеше. Очевидно дори отговорът на такъв прост въпрос за него не беше без значение.
— Не — каза най-сетне той. — Струва ми се, че не е необходимо да чакам госпожица Кейтрин. Мисля дори, че ще бъде по-добре да не я виждам. Тези неща са понякога трудни.
Ленокс не каза нищо само повдигна въпросително вежди.
— Имам една новина — продължи Поаро. — Може би ще я предадете на вашата приятелка. Днес господин Кетринг бе арестуван за убийството на жена си.
— Вие искате от мен да съобщя това на Кейтрин? — попита Ленокс. Дишането й се бе ускорило като да бе тичала. Лицето й, помисли си Поаро, бе побледняло съвсем забележимо.
— Да, ако обичате, госпожице.
— Защо? — попита Ленокс. — Мислите ли, че то би разстроило Кейтрин? И какво общо би могла да има тя с това?
— Не зная, госпожице, — отвърна Поаро. — Виждате ли, признавам си го честно. Като правило аз зная всичко, но в този случай… е, добре, вие може би знаете това по-добре от мен.
— Да — каза Ленокс. — Знам… но все пак, не мисля да го споделя с вас.
Тя замълча за малко, а тъмните й вежди се смръщиха.
— Вярвате ли, че той го е извършил? — попита рязко тя.
Детективът повдигна рамене.
— Полицията казва така.
— Аха! — възкликна Ленокс. — Оставяте си вратичка, нали? И наистина има защо.
Тя пак замълча нацупена. Поаро се обади:
— Вие познавате отдавна Дерик Кетринг, нали?
— Познавам го откакто се помня — каза Ленокс троснато.
Поаро кимна няколко пъти с глава, без да продума. С едно от обичайните си бързи движения Ленокс придърпа един стол към масата, седна и подпря главата си с лакът. Тя впери поглед в детектива.
— На какво се основава обвинението ви? — настоя Ленокс. — Мотиви, предполагам. Вероятно, че ще я наследи след смъртта й.
— Той наследява два милиона.
— И ако тя не бе умряла, той би бил разорен?
— Да.
— Но все пак това не е достатъчно, — упорстваше Ленокс. — Аз зная, че той е пътувал със същия влак, но това още нищо не доказва.
— Една табакера с инициал „К“, която не е принадлежала на мадам Кетринг, бе намерена в купето й, а него са го видели двама души да влиза и излиза оттам точно преди влакът да влезе в Лион.
— Кои двама души?
— Вашата приятелка мис Грей е едната. Другата е госпожица Мирел, танцьорката.
— А той, Дерик, как обяснява това? — настойчиво попита Ленокс.
— Той изобщо отрича да е влизал в купето на жена си.
— Глупак! — каза с гримаса Ленокс. — Точно преди Лион ли казахте? Знае ли някой кога… кога е умъртвена тя?
— Лекарската експертиза не може да бъде нещо определено, — отвърна Поаро. — Те са склонни да вярват, че смъртта е настъпила преди влакът да е напуснал Лион. И знаем още, че няколко минути след като влакът е тръгнал, мадам Кетринг е била мъртва.
— А как узнахте това?
Поаро се усмихна някак на себе си.
— Друго лице е влязло в купето й и я е намерило мъртва.
— И не са вдигнали тревога във влака?
— Не.
— И защо?
— Имали са причина несъмнено.
Ленокс го стрелна с поглед.
— А вие знаете ли причините?
— Мисля… че да.
Ленокс не продума. Тя претегляше нещата в ума си. Поаро мълчаливо я наблюдаваше. Най-сетне тя вдигна поглед към него. Бузите й бяха възвърнали розовината си, а очите й блестяха.
— Вие мислите, че някой от пътниците е убиецът, но изобщо не е необходимо това да е така. Какво би попречило на някого да се вмъкне във влака по време на престоя в Лион? Биха могли да отидат направо в купето й, да я удушат, да вземат рубините и незабелязано да се измъкнат. Всъщност тя е могла да бъде убита още през време на престоя на гарата. В такъв случай тя би трябвало да е била жива, когато Дерик е влязъл при нея, и мъртва, когато другото лице я е намерило.