— Ни най-малко не се съмнявам, че се оженихте за Рут заради парите й — каза Ван Олдин безстрастно.
— И че тя ме е взела по любов? — попита иронично другият.
— Естествено — отвърна Ван Олдин.
Дерик Кетринг го наблюдава още една-две минути, после кимна умислен.
— Разбирам това — каза той. Навремето така мислех и аз. Уверявам ви, скъпи мой тъсте, много скоро бях изваден от заблудата.
— Не зная за какво намеквате — каза Ван Олдин, — пък и не ме интересува. Вие се отнасяхте с Рут отвратително лошо.
— О, наистина — съгласи се Кетринг, — но тя е упорита — както знаете, ваша дъщеря е. Под розово-бялата си мекота тя е твърда като гранит. Вие открай време се славите като твърд човек — така поне са ми говорили, но Рут е по-твърда от вас. Във всеки случай вие обичате един човек повече от себе си. Рут никога не е и никога не би го направила.
— Достатъчно — каза Ван Олдин. — Извиках ви тук, за да ви кажа честно и откровено какво смятам да сторя. Дъщеря ми трябва да бъде щастлива и, помнете това, аз съм зад нея.
Дерик Кетринг се изправи и застана зад камината. Захвърли цигарата си. Когато заговори, гласът му бе притихнал.
— Какво по-точно искате да кажете c това?
— Искам да кажа — отвърна Ван Олдин, — че за вас ще бъде по-добре, ако не се опитвате да правите спънки.
— О! — Възкликна Кетринг. — Това предупреждение ли е?
— Можете да го таксувате както ви е удобно — каза Ван Олдин.
Кетринг притегли едни стол към масата и седна срещу милионера.
— И да предположим — бавно каза той, — че тъй, просто от любов към споровете, аз се възпротивя?
Ван Олдин тръсна рамене.
— Няма на какво да разчитате, млади глупако. Попитайте адвокатите си, те веднага ще ви обяснят. Държанието ви е скандално, цял Лондон говори за вас.
— Рут е вдигала пушилка за Мирел, предполагам. Глупаво от нейна страна. Аз не се меся във връзките й.
— Какво искате да кажете? — настръхна Ван Олдин.
Дерик Кетринг се засмя.
— Виждам, че не всичко ви е известно, сър. Естествено, вие сте предубеден.
Той взе шапката и бастуна си и се отправи към вратата.
— Не е в моя стил да давам съвети — изпрати последния си залп Кетринг, — но в този случай бих препоръчал много по-голяма откровеност между баща и дъщеря.
Той бързо напусна стаята и затвори вратата след себе си в същия миг, в който милионерът скочи на крака.
— Какво ли, по дяволите, искаше да каже с това? — промърмори Ван Олдин и пак се намести в креслото.
Цялото му предишно безпокойство се възвърна отново. Тук се криеше нещо, до което той още не се е добрал. Телефонът му беше под ръка. Той го грабна и набра номера на дъщеря си.
— Ало, ало. Мейфеър 81907? Там ли е мисис Кетринг? О, излязла, така ли? Да, отишла на обяд. Кога ще се прибере? Не знаете? Така. Не нищо друго.
Той ядосано затръшна слушалката. В два часа крачеше из стаята в очакване на мистър Гоби. Последният бе въведен точно в два и десет.
— Е? — рязко го запита милионерът.
Но дребният мистър Гоби не бързаше. Седна край масата, извади един опърпан бележник и зачете от него с монотонен глас. Милионерът го слушаше внимателно с нарастващо задоволство. Гоби привърши и настойчиво се взря в кошчето за смет.
— Хм — каза Ван Олдин, — това изглежда напълно подробно. Случаят ще бъде ликвидиран докато човек примижи. Доказателството от хотела е в ред, предполагам?
— Излята стомана — отвърна мистър Гоби и равнодушно се загледа в едно позлатено кресло.
— Доста е закъсал финансово. Опитвал, казвате, да продаде една ливада. Изчерпал вече всички възможности, които му дава бъдещото наследство на баща му. Щом веднъж се разчуе новината за развода, той не ще има възможност да отскубне дори един цент. И не само това. Задълженията му могат да бъдат откупени и върху него да се окаже натиск. Ние го държим, Гоби, държим го в шах.
Той тупна масата с юмрук. Лицето му бе навъсено, но доволно.
— Сведенията — каза Гоби с тънък глас, — изглеждат задоволителни.
— Сега трябва да прескоча до „Кързън стрийт“ — каза милионерът. — Много съм ви задължен, мистър Гоби. Вие сте човек на място.
Бледа удовлетворителна усмивка се изписа на лицето на дребния човек.
— Благодаря, мистър Ван Олдин — каза той. — Постарах се да ви бъда полезен.
Ван Олдин не отиде веднага на „Кързън Стрийт“. Най-напред прескочи до Сити, където има два полезни разговора. После взе метрото до „Даун Стрийт“. Докато се движеше към „Кързън Стрийт“, от №160 излезе една фигура и се запъти към него, така че двамата се разминаха на пресечката. За миг милионерът помисли, че това е самият Дерик Кетринг: на ръст и външност си приличаха. Но когато се изправиха един срещу друг видя, че мъжът му е непознат. Най-малкото… не, не е чужденец; лицето му събуди някакъв спомен в главата на милионера, който определено бе свързан с нещо неприятно. Напразно напрягаше ума си, нещо му се изплъзваше. Той продължи, поклащайки с раздразнение глава. Изненадите не му допадаха.