Алекс прие думите му като разрешение и ми помогна да се изправя. Притисна ме към гърдите си и зарови лице в косата ми.
— О, господи, Мисти, мислех, че съм те загубил.
Дори само това да поставя главата си до сърцето му, да усетя топлината и мириса на тялото му... бе рай насред този ад. Исках да се сгуша в него и да избягам. Мислено оставих малка част от себе си в него с целувка. Моето убежище.
— Съжалявам, толкова съжалявам. Защо дойде? — прошепнах.
— Той не ми остави избор, каза ми, че ще избие всички, ако доведа полицията със себе си.
— Как се свърза с теб?
— Чрез телепатия. Подозираше, че използваме телепатия, затова се свърза с мен, след като излязохте от мотела.
След като бях задала въпроса относно Флорънс.
— Съжалявам.
— Вината не е твоя. — Думите му бяха последвани от ласка по гърба ми. — Сега, когато съм с теб, е по-добре. Отново се чувствам цял.
— Хайде, хайде, Алекс, това е повече от достатъчно. Моля те, седни от дясната ми страна. Познаваш ли Джейсън? Не, не мисля, че двамата сте се срещали.
— Наистина ли е необходимо ръцете на всички да са завързани? — Алекс гледаше брат си. Едва успяваше да възприеме всичко... семейство след толкова много празни години. Джейсън бе също толкова развълнуван и уплашен. Никой не може да предвиди тази ужасяваща семейна среща.
— О, да! Виж само какво провокира малката ти сродна душа преди малко. — Йохан посочи чиниите по пода. — Доста е сприхава, непрекъснато се съпротивляваше, опитваше се да приспи вниманието ми, като се правеше на послушна, но виждах как умът й работи. Би трябвало да се гордееш с нея.
— Гордея се — каза Алекс тихо и задържа погледа ми.
„Обичам те“, помислих си и ми се прииска да можех да използвам телепатия, но Йохан все още правеше опитите безполезни.
— Започвам да се питам дали не си струва да запазя живота й. Някой ден ще искаш да имаш деца, а от нея ще стане прекрасна майка, тя ще защитава децата си, няма да бъде като Мириам, която, както всички знаем, доказа, че е неадекватна. — Йохан обърна жестокия си поглед към жената, която трепереше в другия край на масата. — Алекс, не мисля, че ще я запомниш, но това е майка ти. Между другото, тя твърди, че те е изоставила за твое добро, за да не се опитва Роджър да избие дарбата ти в погрешен опит да спаси душата ти. Подозирам, че в това има смисъл, ти се справи чудесно сам, както и аз. — Погледът му отново се плъзна към мен, премисляше ползата от мен, след като си припомни какви са облагите от това да бъдеш изолиран. — Няма да си правя труда да те представям на баща ти, той не заслужава да го забележиш, не е нищо повече от парче дъвка върху подметките на обувките ти. Но брат ти, Джейсън, показва признаци на добро държание. Помогна на Мисти, когато малко й се ядосах. Тя просто не иска да прави това, което й казват.
Алекс преглътна. Бузата ми вероятно бе насинена, а устната ми определено бе цепната, щеше да се досети каква форма бе взел гневът на чичо му.
— Благодаря, Джейсън. — Гласът му притежаваше рязкост, която не бях долавяла преди.
— То беше нищо... ъ-ъ... Алекс — прошепна Джейсън. Протегнах се и докоснах със завързаните си ръце Джейсън по бедрото, изразявайки и аз своята благодарност. Той се държеше добре, като се имаше предвид колко ужасяваща бе тази ситуация за всички нас.
— Може би се чудите защо събрах всички ви тук днес — каза Йохан, после се засмя. — Чуй ме, Алекс, говоря като Еркюл Поаро26, нали? Е, предполагам, че така е подходящо: това е нещо като развръзка, разкриване на грешните деяния. Ето ги и заподозрените: страхливата майка, злоупотребяващия баща, отхвърления брат, любимия син и изоставения син.
— И Мисти — добави Алекс. — Момичето, замесило се в това не по собствена вина. Със сигурност можеш да я освободиш сега, тя изпълни задачата си. И не е от твоето семейство.
Йохан се замисли за миг, колебаеш се между „да“ и „не“.
— Но тя е твоя, нали, Алекс, и по този начин е част от това. Ти пропусна онази част, в която разкрих, че майка ти е моята сродна душа.
Алекс седна рязко на мястото си, погледът му се спря на Мириам.
— Не знаех.
— Само тя и аз знаехме тайната. Сега ти казвам и трябва да разбереш, че наличието на сродна душа не е достатъчно за щастието. Може и да мислиш, че Мисти е неразделна част от бъдещето ти, но всъщност тя не е необходима, не си струва заради нея да нарушиш естествения ход на живота си.
— И какъв е той според теб? — Погледът на Алекс ми казваше, че не е съгласен с нито една дума от изреченото от Йохан.
— Да бъдеш възможно най-добрият, да завладееш избраната от теб област.
26
27Главен герой в много от романите на английската писателка Агата Кристи (18901976), който води детективски разследвания. - Б. пр.