Напомних си, че съм тук заради него. Не ставаше въпрос за мен.
Франси паркира пред бунгалото, слезе и махна на жената, която се въртеше около барбекюто. По-възрастен мъж с шапка на главен готвач държеше щипка и обръщаше бургерите.
— Страхотно, успяхте! — Сестрата на Франси се отдели от грила, за да ни посрещне подобаващо.
— О, мили боже! — тихо възкликна Уриел.
Тарин със сигурност заслужаваше подобно благоговение: беше толкова красива. Дълги загорели крака, добре очертани от сините къси панталони, стойка на балерина, водопад от тъмна коса: чудех се как изобщо което и да било момче от класа й би могло да се концентрира. Може би обаче най-удивителното в нея бяха очите й: огромни и кафяви, с дълги тъмни мигли. Нещо в мен откликна — а предполагам, че Уриел изпитваше същото, но стотици пъти по-силно. Усещах, че и на двамата ще им е добре заедно и това ще се дължи на нещо повече от добрия им външен вид. За мен беше като чувството, което имам, когато чуя някой да говори истината и само истината.
Стъпките на Тарин станаха колебливи.
— Какво става, Франси?
Сестра й изглеждаше развеселена.
— Защо ти не ми кажеш? — Скръсти ръце и отстъпи назад, така че следващият ход да е техен.
— Тарин Кътси, аз съм Уриел Бенедикт, твоята сродна душа. — Той протегна ръка, но виждах блесналите в очите му сълзи.
— Да! — Свих ръка в юмрук и замахнах във въздуха.
Тарин подаде ръка и му позволи да хване дланта й. Бедната жена изглеждаше като че ли бе ударена по главата с тъп инструмент, толкова силен бе шокът й. Той я придърпа към себе си, за да може да я прегърне и да й предложи утеха, докато тя успее да възвърне равновесието си. Сега те разговаряха чрез телепатия. Бяха така съвършени, прегърнали се през кръста, телата им леко раздалечени, главите им допрени една до друга, така че силуетите им естествено описваха формата на сърце.
— Хайде, Мисти. По-добре да ги оставим сами. Нека те представя на някои от другите хора тук — Франси ме хвана за лакътя.
— Ти знаеше, нали?
— Нека просто да кажем, че имах много добро чувство за него още щом го видях. Двете с близначката ми не сме идентични, но понякога мога да долавям чувствата й и по отношение на него стана нещо такова.
Погледнах назад. Уриел водеше Тарин по-навътре в градината, където храстите щяха да ги скрият от останалите гости.
— Бързо напредва — измърморих.
— Но не си истински изненадана — Франси отново бе доловила мислите ми.
— Трябва да видиш останалите му братя. Предава се в семейството. — Просто исках и за мен да има някой като братята Бенедикт, когато дойде времето да срещна сродната си душа.
TPETA ГЛАВА
Оставихме Уриел и Тарин да се опознаят по-добре и Франси ме представи на мъжа до барбекюто.
— Джоунас, това е Мисти. Дошла е на гости от Англия.
— Радвам се да се запозная с теб, Мисти. — Джоунас постави кюфте в хлебче и ми го подаде. Беше съвсем леко изгорено и ухаеше прекрасно.
— Джоунас преподава история заедно с Тарин в училището.
— Благодаря. — Усмихнах се и взех бургера. Беше прекрасно, че половинката на Уриел бе учителка по история с дарба да вижда миналото. После си спомних по-ранната забележка на Франси, че сестра й не харесва дадената й психична сила. Запитах се каква ли може да е „неприятната“ дарба на Тарин; можех да съчувствам на човек, който намира дарбата си по-скоро за проклятие, отколкото за благословия.
— Защо не отидеш да се срещнеш с някои от учениците? — Франси посочи тълпата непознати като че ли очакваше да се гмурна сред тях без никакви притеснения, че съм съвсем непозната за всички. Нима бе забравила какво е да си на шестнайсет? — Празнуваме това, че отборът на горните класове спечели състезанието по дебати на училищата от Южна Африка.
О, боже! Вече можех да й кажа, че това няма да свърши добре. Аз съм обратното на добър в споровете човек, защото не мога да защитавам твърдение, в което не вярвам. Учителката ми по Философия и етика отдавна се оказа от мен що се отнасяше до дискусиите в клас. Винаги ми поверяваше отброяването на времето, тъй като това бе единственото, което не обърквах. Никак не беше вероятно отборът по дебати и аз да намерим общи теми за разговор.
— О, ъ-ъ, браво на тях, че са спечелили...
Джоунас очевидно имаше повече опит от лекарката в справянето с ситуации, в които участват тийнейджъри.
— Франси, ако поемеш това тук, ще представя Мисти на някои от тях. — Джоунас, усетил нежеланието ми, постави топлата си длан върху гърба ми. — Не се тревожи, не хапят. Мили момчета са.