Разбира се, приятелите му нямаше да му позволят да се измъкне така.
— Сериозно? Влюбен си в мис Кътси? — запита Майкъл.
— А нима не сме всички? — отговори раздразнено Алекс.
Фил потърка гърдите си там, където бе сърцето му.
— Да, но ти никога не призна, докато ние всички рискувахме да изгубим репутацията си.
Майкъл започна да си тананика старата класическа песен за раздяла “All by myself'“
— Майк, толкова си забавен. Ще намеря някой с половин мозък, с когото да разговарям. — Алекс се отдалечи с широки крачки.
Хюго ми намигна.
— Мрази да му се присмиват.
— Разбрах.
— Не е себе си тази вечер, забелязали, брато? — обърна се Хюго към Фил, заинтригуван от това развитие.
— Да, беше груб с Мисти преди малко. Отразява му се добре да бъде изваден от зоната си на комфорт: толкова рядко се случва.
Майкъл въздъхна с престорена тъга.
— Мис Кътси е вън от играта на срещи, а аз се надявах, че чака мен.
— В мечтите ти, партньоре.
— Точно така — усмихна се Майкъл.
Това тук се превръщаше в момчешка територия, затова реших, че е време да се смеся с останалите гости.
— Радвам се, че се запознах с вас и... ъ-ъ... поздравления за спечелването на състезанието.
— Благодаря, Мисти. Ще те видим наоколо може би? — Хюго бе единственият, който ми обръщаше внимание, защото останалите двама гледаха Уриел и Тарин. Двойката се движеше сред гостите. Оттук това изглеждаше така, сякаш бяха кралски особи, тъй като Тарин представяше принца си на близките си приятели; няколко от тях вероятно бяха хора с дарби, ако се съдеше по ентусиазираното им посрещане. Поне две жени избърсаха сълзите си на радост, преди спиралата за мигли да ги издаде.
— Да, ще се видим. — Отидох до най-близките храсти, за да подсиля духа си за следващия си опит в общуването. Не беше минало чак толкова лошо. Онова момче Алекс бе малко по-грубо, отколкото учтиво, но не бях виновна аз, защото дарбата ми бе под контрол. Бях твърдо решена да не разваля специалната нощ на Уриел, като „освободя“ прекалено много истина по време на партито. Самър и Ейнджъл щяха да се гордеят с мен.
После Джоунас почука по чашата си, за да привлече вниманието на всички, давайки сигнал, че е време за речите. Врявата заглъхна и остана само шумоленето на листата от вятъра и далечният тътен на уличното движение.
— Дами и господа, благодаря на всички, че дойдохте тази вечер, за да празнувате с нас. Помолих Алекс да каже няколко думи от името на отбора.
Алекс застана до него на върха на стъпалата, които водеха към градината. Наистина беше великолепен, дори от такова разстояние. Забелязах, че стойката му вече не е така скована както когато разговаряхме, беше се отпуснал. Това беше Алекс, който бе спечелил всички дебати. Не беше първият, който се справяше по-добре, когато бе далеч от мен.
— Благодаря, мистър Бърнс. — Разроши косата си със сладък жест, който сякаш казваше: „Само да събера мислите си”. — Съотборниците ми и аз искаме да благодарим на всички, които ни подкрепиха в нашето пътуване към финала. Нямаше да стигнем толкова далеч без вашето великодушие през седмиците, прекарани с нас в подготовката.
Затворих очи, просто се наслаждавах на гласа му.
— Трябва да благодарим и на приятелите и семействата си заради това, че спонсорираха пътуванията ни и се примиряваха с часовете, които прекарвахме в упражняване на гласа си под душа. — Тълпата се засмя. Слушаха го в захлас, а той бе казал само няколко изречения. Що се отнасяше до мен, бях заета с опити да не мисля за това как Алекс репетира, а топлата вода се излива върху голото му тяло. Допрях леденостудената си чаша до бузата си. — Бихме искали да дадем подарък на двама много специални души, за да изразим благодарността си. — Отворих очи в мига, в който Алекс се обръщаше към Джоунас. — Мистър Бърнс, знаем, че имате вкус към най-хубавото малцово уиски, което идва от земята на вашите прадеди, затова бихме искали да ви подарим бутилка от най-доброто шотландско уиски.
Аплодисменти от гостите. Джоунас вдигна бутилката така, сякаш бе спечелил Гран при, и я разтърси ентусиазирано.
— Внимателно! Прекалено е добро, за да се хаби за първата редица — пошегува се Алекс. Сега гласът му бе дори още по-дълбок и секси. — И, мис Кътси, нямаме думи да кажем колко много ни помогнахте, отделяйки такава голяма част от свободното си време, за да пътувате с нас из страната. Беше удоволствие да бъдем в компанията на дама като вас, грациозна при всякакви обстоятелства.
Грациозна? Ето това беше: Тарин беше моята противоположност като жена.