— Земята вика Мисти? — Самър бе свикнала с разсеяността ми.
— О, съжалявам! Просто планирах как ще спечеля първия си милион. — Взех чантата си. Останалите хора с дарби, пристигнали заедно с мен, вече бяха влезли в сградата, където бе рецепцията. Местността при Залива на контрабандистите приличаше повече на горска долчинка, отколкото на морски залив. Виждах хижите, разпръснати сред сребристите брези.
— Присъда?
— Не е лошо — каза Ейнджъл и ме въведе вътре. — В една хижа сме. Трябваше да има и четвърто момиче, но казаха, че няма да дойде.
— Това е жалко, но пък ще е забавно да сме само трите. — Оставих чантата си до бюрото и се регистрирах, — името ми — изписано с едри букви със заврънкулки в сравнение с четливите почерци над него.
— Ако имаше и четвърто момиче, това тук щеше да е повече като Известната петорка14 — каза Самър. — Според теб мислили ли са за това, като са избирали името?
Ейнджъл поклати глава.
— Не, заливчето наистина се казва така. Проверих на картата.
— Страхотно. Значи, сме близо до морето? — попитах.
— Не се вижда оттук, но не е далеч. Трябва само да се мине през горичката и после да се слезе по стръмна пътека.
Слънцето грееше, нямаше да имаме нищо преди четири часа, двете ми най-добри приятелки бяха с мен, а банският ми беше в чантата...
— Нека само хвърля нещата си в хижата, а после какво ще кажете да поплуваме?
— Има ли нужда от питане? — каза Ейнджъл.
Заливчето бе всичко, за което можеш да се надяваш на малък корнуолски плаж: полумесец от светъл пясък, много интересни скали, по които да се катериш или да скачаш от тях, ивица студена, но синя вода. Приливът прииждаше, затова трябваше да оставим хавлиите и обувките си доста по-нагоре. Хванахме се за ръце и се приготвихме за годишния си ритуал.
— На три. Без колебания. Без отклонения. Без да се обръщаме назад — каза Ейнджъл.
— Едно. Две. Три! — преброи Самър.
Викайки, затичахме надолу по плажа и влязохме право във водата, потрепващи от студ. Наказанието да не влезеш от първия път беше другите да те хвърлят, така че поощрението да не се уплашиш бе голямо.
— Не усещам краката си! — изпищя Ейнджъл.
— Късметлийка си. Аз ги чувствам и те ме молят да изляза. — Самър влезе още по-навътре. — А сега до кръста. Ооо-оу!
— Като се потопят и раменете, става по-добре! — извиках както винаги. Заплувах усилено, за да накарам кръвта си да циркулира. Приятелките ми бяха само на едно загребване зад мен. Плувахме около потопена наполовина скала. Когато се обърнахме отново с лице към брега, вече бяхме свикнали с температурата. Висях безтегловна и се наслаждавах на люлеенето на вълните.
— По-хубаво е от това да плуваш в басейн — въздъхна Ейнджъл.
— Със сигурност! — Усмихнах се, а Ейнджъл си играеше с капките, които се стичаха по пръстите й, караше ги да се въртят на слънчевата светлина. — Не съм била в морето от миналата година.
— А аз мислех, че си ходила на плаж в Южна Африка. Видяхме снимките. — Изкикоти се тя.
— Не знам дали си забелязала, Ейнджъл, но в другия край на света е зима. Прекалено е студено. Но се къпах в басейна на леля и чичо, който се нагрява посредством слънчева енергия.
— А хубавецът на месеца къпа ли се с теб?
И двете ми приятелки много бързо бяха „харесали“ снимките на Алекс, които бях публикувала във фейсбук.
— Нещата между нас не стояха така. — Плувах по гръб и се наслаждавах на усещането как косата ми се носеше покрай мен. Алекс: сини очи, очарователна усмивка, облак кестенява коса, дълбок глас, който прониква в теб...
Удари ме вълна, предизвикана от момиче.
— И защо не? — попита Ейнджъл. — А аз се надявах да се върнеш с истории за романтична връзка, които да ни разказваш край лагерния огън.
Стъпих на дъното и изтръсках капките от лицето си.
— Ще ти го върна за това.
— Разбира се. — Ейнджъл не очакваше да й остана длъжна. — Но първо ми кажи как въобще е възможно да откажеш на момче като това. Той те гледа, докато правиш снимката, с такъв... ооо, гаад. — Тя потръпна.
— Тъжно е, но той съумява да излъчи онзи сексапил, който сякаш казва на всички: „Съблечи ризата ми“. За него това е естествено като дишането. Двамата с него не сме започнали нищо. Дарбите ни се сблъскват. — Смръщих вежди. — Или по-точно моята унищожава неговата. Което не е добра комбинация.
14
14“The Famous Five” - романова поредица на детската писателка Енид Блитън, представяща приключенията на четирима приятели и тяхното куче. - Б. ред.