— Имаш въпрос?
— Да. — Съвзела се, Самър възвърна част от обичайната си самоувереност. — Казахте, че убиецът е един от нас.
— Правилно.
— Как в такъв случай можем да имаме доверие на хората, които ще ни обучават тази седмица?
Виктор се усмихна одобрително.
— Добър въпрос. Не можете да им имате абсолютно доверие. — Виктор не беше от хората, които предлагат фалшиви успокоения. — Обадих се на хора, на които знам, че мога да имам доверие, така че, ако можете да гласувате доверие на мен, аз гарантирам за тях.
— Сигурен ли сте? — настоя Самър.
— Бих заложил живота си, защото половината от тях са ми роднини. Седмицата с вас ще прекарат четирима от братята ми и три от техните сродни души. Мисти също ги познава, ако имате въпроси относно тях. Току-що приключиха работата си в летен лагер в Калифорния, така че ще пристигнат утре сутринта.
— О, уоу легендарните братя Бенедикт ще дойдат тук — прошепна ми Ейнджъл и потупа сърцето си. Бях й казала за новите връзки на лелите ми и й бях показала сватбените снимки от Венеция.
— Кой ще дойде? — попитах.
Думата взе Уриел.
— Леля ти Диамант и Трейс са водачите на екипа. — Обърна се към всички в стаята. — Лелята на Мисти е експерт в решаването на конфликти, най-големият ми брат, Трейс, е полицай, но също така и следотърсач. С тях ще бъде и Уил, той усеща опасността и заедно с Вик ще води обучението по лична защита. По-младите членове на екипа са Ив, Феникс, Скай и Зед.
„Ще харесате Феникс и Скай — казах на приятелките си. Толкова са забавни.“
— Те всички имат много различни дарби, но и Скай, и Феникс са били в капана на по-силен човек с дарби, така че ще могат да ви дадат съвети за оцеляване. Надеждата ни, разбира се, е, че никога няма да ви се наложи да ги използвате. Обаче, тъй като убиецът нанася повече от един удар в една и съща страна само седмици, след като е взел първата жертва, убийството на Миа означава, че сега наш приоритет е Обединеното кралство.
По гръбнака ми полазиха студени тръпки: странно предчувствие, че някой от тази стая ще бъде следващият, който ще умре.
— Всички наясно ли са какво става? — попита Пол. — Сега за мига на истината! Лара, моля те, раздай списъците, в които са подробностите кой с кого ще работи.
Щом получи своя, Ейнджъл изпищя.
— Оу, двойно уоу, ще работя с Ив!
— Не позволявай Феникс да те чуе с какъв тон го казваш — пошегувах се леко, борейки се да се отърся от предчувствието си.
— Знам, че са предани един на друг, но, о, боже мой! — Престори се, че загубва съзнание.
— Предполагам, мислят, че способността ти да манипулираш водата е близка до неговата да контролира енергията.
— Пет пари не давам какво мислят, просто резултатът ми харесва. — Усмихна ми се самодоволно.
Отворих своя лист. Зед. Не можех да се сетя с какво моята дарба за истина прилича на неговата: в качеството си на седми син на седмо дете Зед имаше по малко от дарбите на всичките си братя, както и собствена — за предвиждане. Да си го кажем направо, той беше овладял всички циркови номера, докато аз бях понито, което имаше само един номер.
„Защо Зед за мен?“, попитах Уриел чрез телепатия, за да не започнат и другите ученици да искат обяснения.
„Защото той трябва да контролира входящата информация от всички нас, когато комбинираме дарбите си. Виктор мисли, че това е малко като твоя контрол над истината — толкова много сетивна информация, че ти се изплъзва.“
Кимнах доволна. Зед бе малко страшен, но аз знаех как да го неутрализирам — трябваше да имам Скай на своя страна, а, за щастие, двете с нея бяхме свързани.
„Благодаря.“
— Добре, ако всички сте получили листовете си — каза Пол, — предлагам да ги приберете в шкафчетата си и да се върнете за вечеря. Няма да позволим на този зъл индивид победата да развали ваканцията ви, така че поне засега забравете за това. Ще започнем със защитата утре.
Макар да бяхме недоволни, че ни е зададена „работа“, недоволството ни беше по-скоро показно, защото всички подкрепяхме новия режим. Бяхме усетили студените тръпки на страха. Всъщност сутрешните упражнения се оказаха най-добрата част от лагера. Уил, средният по възраст от братята Бенедикт, в началото на двайсетте, имаше квадратно лице и широки рамене, които говореха за надеждност. Също така притежаваше приятно чувство за хумор и бе по-мил от страховитите си братя. Всички бяхме малко изненадани да открием, че ще ръководи обучението по лична защита, а Виктор ще отстъпи първото място. Виктор излизаше на преден план само когато биваше помолен да изиграе ролята на лошия в създадените от Уил сценарии. Тази стратегия беше добра, защото означаваше, че Виктор остава далеч от нас с престорените си нападки, които бяха толкова обезпокоителни, сякаш бяха истински. Или поне аз си ги представях така.