„Но всяко поколение си има по няколко глупака“, помислих си мрачно. Винаги съм се смятала за кандидат за тази титла заради многобройните си моменти на Мисти, както ги наричахме. Просто се надявах, че ще мога да се доверя на интуицията си.
ОСМА ГЛАВА
Като се върнахме в хижата, открих, че имам отговор на съобщението си до Тарин.
Трябваше да проверя по-рано. Съжалявам, не помислих. Не можех да я обвиня, че не е помислила: бяхме такава невероятна двойка като капибара и леопард — можехме да живеем в една и съща джунгла и нищо повече.
Рождената дата на Алекс! Дванайсети декември, същата година на раждане. Това го поставя извън твоя обхват. Възможно бе да е твоята сродна душа!
Едва ли, но си струваше да попитам. Лошата новина беше, че сега, след като знаех рождената му дата, ми бе известен и фактът, че е по-вероятно да е сродна душа на пет други момичета, които познавах в Мрежата на хората с дарби, едно от които бе Самър. О, боже! Не исках да й казвам, но трябваше. Виждах как си пасват наистина добре: организираната, възхитителна Самър и очарователният и изискан Алекс. Ревността ме направи подла и непоносима.
,Добре, Мисти: извикай на помощ по-доброто си Аз и признай.“
— Хей, Самър!
Приятелката ми седеше на един от шезлонгите пред хижата и четеше роман.
— Да? — Тя вдигна поглед, постави слънчевите си очила на върха на главата си и те задържаха косата й в стил „Филмова звезда на Ривиерата“.
— Алекс...
Ейнджъл подаде глава през прозореца на спалнята. Беше по средата на нанасянето на препоръчаната от страхотната Лара пудра, а тя вече се беше пропукала на хиляди места.
— Възможно е да си неговата сродна душа, просто го знаех!
— Не изглежда така, Ейнджъл. Както казвах, Самър, преди да бъда грубо прекъсната от Чудовището на блатата, според рождените дати той е далечна възможност. Рожденият му ден е на дванайсети декември. Така че, освен ако аз не съм закъсняла, а той не е подранил...
— А може да е роден преждевременно. Не обръщаме достатъчно внимание на тези неща в Мрежата на хората с дарби, а напоследък много бебета се раждат преждевременно. — Ейнджъл бе по-развълнувана от мен, решила, че е прекалено изумителен, за да бъде подминат. — Накарай го да попита родителите си.
— Невъзможно.
— Защо? — Ейнджъл се отказа да нанася пудрата и започна да я почиства от бузите си.
— Сложно е.
Междувременно Самър пресмяташе.
— Моят рожден ден е на първи декември.
— Да. По възраст той е по-близо до теб, отколкото до мен.
— Трябва да попиташ леля си Кристал — каза Ейнджъл.
„Никаква сродна душа, преди да навършиш осемнайсет“, казахме напевно двете със Самър, тъй като много пъти бяхме чували Кристал да се произнася по темата.
— Но хайде, това е спешен случай!
Самър повдигна вежда.
— И по какъв начин е спешен, Ейнджъл?
— Умирам от любопитство.
— Ще трябва да се влачиш на животоподдържащи системи до ноември. Алекс ще дойде в Кеймбридж. Самър, ако дойдеш на гости някой уикенд, ще се запознаеш с него и ще разбереш дали има тръпка.
— А ти? Не усети ли тръпка? — Ейнджъл реши проблема си, че се намираше наполовина в сградата, като се покатери на перваза и се спусна до нас.
Имаше тръпка, да, но усещането странно приличаше на удар по оголени нерви.
— Не знам. Усетих нещо, но то бе осуетено от невъзможността дарбите ни да се съчетаят. Дори не помислих да опитам телепатия.
— Телепатията изглежда нещо прекалено лично с човек, когото не познаваш добре. — Самър ме разбра, без да се наложи да обяснявам. — И с мен е така.
— Нека бъдем откровени, предполага се, че сродните души подхранват силите си, а не ги подкопават. — Задълбах по-надълбоко. — И, Самър, двамата с него сте от един и същи вид.
— Какво искаш да кажеш? — Самър остави романа в скута си.
Посочих книгата, която четеше: „Жената в бяло“.
— Четеш книги за интелектуалци, стари... такива, които имат милион страници.
— Книгите на Уилки Колинс наистина са дебели — призна тя с усмивка. — Но пък пише много увлекателно.
— Мисля, че Алекс наистина ще хареса тази ти черта.
— Не се подценявай, ти четеш поезия и романи.
— Да, но не такива, каквито четеш ти. Моите са любовни романи за тийнейджъри и чиклит.
— Не отхвърляй чиклита. Това са романи за отношения, които издателите омаловажават с хубавки корици. Знаеш ли, че жените са повече от половината от купувачите на книги и има повече жени автори? И какво правят те? Превръщат ни в малцинство, в подгрупа! — Самър погали меката корица на книгата си, сякаш да я приласкае.