Самър е много спокойна за повечето неща, но тази бе болната й тема. Виждах, че й е по-лесно да говори за това, отколкото по деликатния въпрос за Алекс. Трябва да се бе досетила, че изпитвам към него повече, отколкото признавам, и че се опитвам да събера увереност, че съм достатъчно добра да му бъда сродна душа.
— Добре де. Чета романи за отношения. Благодаря, Самър.
— Мисля, че трябва да въведем нов термин за мъжките истории. Какво ще кажете за простонародни книги, тестостеронов боклук или мачовски глупости? — Ейнджъл ни погледна, с което ни подкани да гласуваме.
Самър кимна одобрително.
— Всеки от тези ще свърши работа и има толкова смисъл, колкото и в чиклита. Както и да е, продължавай, Мисти. Защо мислиш, че аз и той може да сме сродни души, а не вие двамата?
Поколебах се, спомнила си как Алекс се движеше сред хората така, сякаш бе докоснат от нещо специално.
— Знаеш ли онази част в края на „Питър Пан“?
— Когато Тинкърбел поръсва кораба с вълшебен прашец? — попита Ейнджъл. — Обожавам този филм.
— Да. Алекс е като този кораб, поръсен с... не знам, да го наречем великолепен прашец.
— Сексапилен прашец? — предложи Ейнджъл.
— Това звучи като нещо, излязло от повредена прахосмукачка „Хувър“. Не, нека се придържаме към великолепен прашец.
— И какво общо има това с мен? — попита Самър, сбърчила чело.
Погледнах Ейнджъл.
„Тя не знае.“
„Това я прави поносима“, отговори Ейнджъл.
— Трябва да ти съобщя, Самър, че ти си женският му еквивалент.
— Да, блестиш от великолепен прашец — съгласи се Ейнджъл.
Самър се изчерви и спусна слънчевите очила на носа си, с което скри светлите си нефритени очи.
— Не ставай глупава.
— Вярно е. — С тези мои думи спорът приключи, защото и двете знаеха, че не лъжа. Аз не ласкаех хората.
Самър изглеждаше очарователно смутена.
— Значи, мислиш, че... може би... той и аз?
Свих рамене, опитвайки се да изглеждам безразлична.
— Струва си да разберем.
Ейнджъл наклони глава на една страна.
— Кой уикенд през ноември той ще бъде в Кеймбридж, Мисти?
Казах й датите.
— Окей. Ще бъда там.
Самър загриза нокътя на палеца си.
— Ти ще се самопоканиш ли, Ейнджъл?
— Разбира се! Има вероятност една от вас да... нали разбирате, да удари десетката. Няма да го пропусна.
— Разбираш, че шансовете все пак са много малки? — попита Самър, но виждах, че съм породила у нея много приятни мисли. Знаех, че първото, което ще направи след разговора, е да погледне отново снимките ми във фейсбук.
— Малки-жалки. — Ейнджъл щракна с пръсти. — Това е епично! Самър и Алекс: вече ми харесва как звучи.
„А на мен — не.“ Част от мен крещеше, че аз съм го открила, че е възможно да е моята сродна душа.
— Все още може да се окаже сродната душа на Мисти — отбеляза, при това доста разумно, Самър.
Обичам Самър.
— Но тя го е срещнала и нищо...
Ейнджъл, от друга страна...
— Ти, Самър, все още имаш много голям шанс. — Ейнджъл помръдна леко хълбоци, за да довърши изречението.
— Не беше точно нищо — измърморих, но Ейнджъл бе понесена на крилете на един от приливите си на ентусиазъм. Очаквахме поне два такива на ден, така че бе крайно време.
— Мисти ще може да те представи и после о! — така — дискретно да те остави... нали разбираш... да се сприятелите.
— Някой друг да мисли, че слагате тигана на огъня, а рибата е още в морето? — попита Самър.
— Аз мисля, че броите яйцата още преди да сте купили кокошката, която ще ги снесе — побързах да се съглася.
— О, хайде, момичета! Като Коледа е: очакването е много по-хубаво от самия ден.
Самър ми се усмихна горчиво и погледна часовника си.
— Е, отидете да очаквате някъде насаме. Имам урок с Виктор.
Ейнджъл сграбчи Самър за китката, за да разбере колко е часът. Никога не си правеше труда да види собствения си часовник.
— Господи, закъснявам за Ив. До по-късно!
Улових я за гърба на лятната рокля.
— Пудра.
— Оставила съм малко? — Ейнджъл направи неуспешен опит да види носа си.
— Много. Изглеждаш така, сякаш си хванала някаква ужасна алергия.
— Прекалено нетърпение... може би? — саркастично предположи Самър.
Ейнджъл влезе бързо вътре, за да се измие, без да има време да измисли остроумен отговор, ако искаше да стигне навреме за урока си.
— Пожелай ми късмет — каза Самър и тръгна към хижата, която Виктор делеше с Пол. Изравних крачка с нея.
— Ще се справиш. — Знаех, че Виктор ще се погрижи за Самър дори да я изплаши до смърт.