— А ти, Мисти?
— Аз имам сесия със Зед.
— Страшният, но сексапилен Зед?
— Това нещо като етикет ли е?
Самър се засмя.
— Мисля, че вече да.
Страшният, но сексапилен Зед беше до масата за билярд в стаята за игри. Докато ме чакаше, убиваше времето в игра със Скай. Спрях на прага, за да ги погледам заедно. Скай мамеше безбожно, връщаше топките чрез телекинетичната си сила, когато не вървяха по правилната траектория. Той я блокираше, за да не прави същото с неговите топки, затова все още водеше.
— Току-що изпрати бялата в джоба след жълтата — каза той.
— Не съм. — Скай накара топката отново да скочи.
Той я притисна към масата, високото му над метър и осемдесет и шест тяло я караше да изглежда още по-дребна и крехка. Бяха пълна противоположност: Скай имаше чуплива руса коса и сини като незабравки очи, а Зед бе мургав и опасен и с мрачни синьо-зелени очи. Да ги видя заедно, бе напомняне, че не така очевидните партньори могат да са наистина страхотна двойка. Понякога ти става ясно колко добра е двойката сродни души, след като ги наблюдаваш заедно. Може би имах шанс.
— Трябва да бъдеш наказана, че мамиш така — каза той с дълбок, предизвикващ тръпки по гръбнака глас.
— Сериозно наказание? — попита тя с надежда.
— Много. — Той взе щеката от ръката й и я остави върху масата. — Плати си, умнице.
Тя изпусна неубедително смирена въздишка.
— Щом трябва, мистър Бенедикт.
Скай вдигна лице, а той сведе глава, за да я целуне. Уоу! Не трябваше да съм тук. Целуваха се така, сякаш току-що се бяха открили, което не бе поведение, очакващо се от двойка, излизаща вече две години. Обърнах се с намерението да им осигуря уединение, но джапанките ми изскърцаха по дъските на пода. Неловко.
Зед се огледа. Не беше доволен.
— Съжалявам. Ще... хм... си отида. — Махнах в неопределена посока, сякаш казвах, че е по-добре да съм където ида е, но не и тук.
Скай го удари по гърдите, бузите й бяха розови, което бе разбираемо.
— Престани, Зед. Здравей, Мисти. Зед те очакваше. Леко се отклонихме. — Плъзна се надолу от билярдната маса, върху която той я бе вдигнал по време на целувката. — Как си?
— Аз... — „Добре съм“ просто не искаше да излезе от устата ми. — ... в момента съм смутена.
— Ще продължим по-късно, става ли? — Тя хвърли на Зед поглед, който му казваше да се държи добре, и после ни остави сами.
— Съжалявам. — Влязох в стаята. — Навременното появяване никога не е било силната ми страна.
Зед ми подаде оставената от Скай щека.
— Играеш ли?
— Да, но нямаме ли урок? Веднага ще ти кажа, че наистина имам нужда от помощ. Хич ме няма в контрола.
— Така и чух. Ури спомена нещо за болница. — Като видя, че не влизам по-навътре в стаята, той ме хвана за ръката и ме поведе към масата. — Ето.
Взех щеката. Не можеш да откажеш на Зед.
Той подреди топките в триъгълника.
— Знаеш ли правилата?
— Така мисля.
— Окей. Ти разбиваш.
Освен на тенис на маса бях много добра и на билярд. Вижда се къде и как прекарвах времето си, в което трябваше да уча. Направих добър старт, вкарах една червена в джоба, а останалите бяха добре подредени.
— И така, дарбата ти е за истината?
— Да. — Вкарах в джоба втора червена и заех положение за следващата.
Зед се облегна на стената, подпрял щеката пред себе си, наблюдавайки играта.
— Всички видове?
Трета червена изчезна.
— Какво искаш да кажеш?
— Усещаш ли дали е истината, независимо какво мисли човекът, с когото разговаряш?
— Не съм сигурна.
— Добре, например да кажем, че имаш работа с човек, който наистина вярва в странни конспиративни теории; ако се вслушаш в него, като лъжа или истина го чуваш?
— О, не съм мислила за това. — Разсеях се и пропуснах четвъртата червена.
— Нямаш късмет. — Зед застана край масата и започна да вкарва жълти топки така, сякаш трябваше всеки момент да хване самолета — туп, туп, туп в джобовете. Обичайно това би ме подразнило, но сега бях заета да преосмислям опита си.
— Мисля, че дарбата ми трябва да се отнася до това, в което човекът вярва. Сега мисля повече за убеденост, отколкото за факти. Имам предвид, мога да кажа „Вярвам в Бога“ със съзнанието, че не съм сто процента сигурна и че по-скоро вярвам, отколкото не. Ако дарбата ми дава силата да знам дали това е истина, то тогава, е... ще съм успяла там, където теолозите не са успели за векове.
Зед пропусна трудна жълта топка и отстъпи назад, за да ми позволи да подновя играта.
— Добре, в такъв случай да предположим, че работим с дарба, която ти помага да долавяш намеренията на другия.