Отворих очи. Все още седях на пейката, но бях подпряла глава на гърдите на Алекс, докато истината бавно попиваше в нас.
„Моята сродна душа.“ Гласът му бе пълен с почуда. „Не мога да повярвам.“
„Да.“ Бяхме свързани чрез телепатия и аз виждах онова, което той искаше да ми покаже от съкровените си мисли, част от удивителната нова интимност. Умът му се вихреше като моя. Беше провел теста без очаквания, че резултатът ще бъде такъв; беше го направил, за да бъде мил с мен — да излекува раната ми. Но причината, че не очакваше този момент, нямаше нищо общо с това, че не бях достатъчно добра.
„Държах се така, защото нямам никого, който да ми е близък, никого, когото да нарека свой." Суперменът Алекс се държеше така, за да се защити. Отхвърлен от семейството си, от много малък той бе приел, че моделът на връзките му ще бъде такъв. „Не се надявам на такъв късмет.“ Пръстите му се плъзнаха по крака ми, който бе наполовина в скута му, защото някак се бях завъртяла в ръцете му, докато очите ми бяха затворени. Той откри бримката върху бедрото ми и ме погъделичка през дупката, която бе станала огромна по време на вечерта. Толкова по въпроса, че никой няма да забележи. Усещах, че се усмихва, макар още да не бях събрала смелост да го погледна в лицето. Предполагам, че тази дупка му даваше ясна представа колко съм несъвършена.
Беше прекалено много, за да бъде възприето напълно.
„Тогава недей.“ Беше доловил началото на паниката, която заплашваше да ме завладее.
„Какво ще правим?“, попитах. Имах предвид в бъдеще, как ще съчетаем двата си много различни живота, как ще преодолеем моя отрицателен ефект върху дарбата му, обаче той избра да не ме разбере правилно.
— Мисля, че най-добрият план — сега говореше на глас — е да те целуна. Така няма да имаш време да изпаднеш в паника.
Думите му ме накараха да вдигна поглед. Очите му блестяха от радост заради нашето откритие. Също така се заяждаше леко с мен.
Трябваше да проверя.
— Искаш да ме целунеш?
Той извъртя очи към небето, показвайки чувството си за хумор, което още не бях успяла да зърна, с което сякаш молеше небесата да му помогнат с неговата сродна душа идиот.
— Дай ми сили. Мисти, не можеш ли да познаеш кога едно момче от месеци умира да те целуне?
Очевидно не...
— Казваш, че си искал да ме целунеш и в Кейптаун?
— Да, в Кейптаун, когато бяхме при онези смешни делфини и на върха на планината Тейбъл. Не знаеш ли колко си привлекателна?
Облизах набързо устни, защото се тревожех, че може да са прекалено сухи и студени.
— Но когато те победих на тенис, мислех, че искаш да излееш кофа ледена вода върху главата ми.
Устата му се изви в очарователна усмивка.
— Това също. Никога не съм твърдял, че съм последователен. Ти еднакво ме ядосваш и привличаш. — Наведе се към мен и целуна върха на носа ми. — Между другото, искам реванш.
— Само ако си готов отново да те победя.
— Този път съм готов за теб, няма да е лесно да ме победиш.
Аз все още мислех за забележката му колко съм привлекателна. Казваше истината, но тя не съвпадаше с моите впечатления за срещите ни в Южна Африка.
— Но ти се отдалечи от мен на плажа.
Той въздъхна, знаейки, че целувката се отлага, докато не изясним това.
— Отдалечих се от семейството, което нямах. Ти ми каза, че няма да мога да разбера твоето.
Припомних си разговора и разбрах защо е могъл да си помисли така, особено ако е свръхчувствителен към темата.
— Не целях да те обидя! Исках само да кажа, че сме странни, и то толкова, че на нормалните хора им е трудно да ни разберат. Бях те поставила в групата на нормалните, не ти се присмивах.
Дланта му почиваше върху бедрото ми, топлината й проникваше през палтото и полата ми.
— Винаги съм искал повече от всичко друго да бъда част от такава луда група. Всички хора с дарби, които съм срещал, принадлежат към такава група, чувствах се като чудо на природата, задето бях сам.
Може и дарбите ни да не се съчетаваха добре, но можех поне да отдам дължимото на желанието на сърцето му, защото аз самата имах пълно семейство: майка, баща, сестри и братя, баби и дядовци, чичовци и лели.
— В такъв случай добре дошъл в моето. Те ще бъдат смущаващо очаровани да те посрещнат.