— Къде беше, Мисти? — попита татко. Не показваше признаци на подобрено настроение.
— Изпратих Ейнджъл и Самър на гарата, а после над чашка кафе съвсем забравих за времето.
— Надявам се, че не си забравила да се подпишеш на влизане и излизане, Мисти — каза мисис Хадълстън. Жена на петдесет и няколко години с подчертано отношение към модата, тя никога не пропускаше подробностите в уроците и живота.
— Хм...
— Отиди и го направи сега, а аз ще заведа родителите ти в трапезарията. Днес имаме печено. — Изглеждаше изпълнена с ентусиазъм. Не бях почитателка на училищните гозби, но неделният обяд бе по-добър от повечето седмични блюда.
Щом се върнах, заварих родителите си и мисис Хадълстън потънали в разговор. Взех поднос и се наредих на късата опашка. Повечето ученици се хранеха тук само през учебните дни, така че през уикендите бяхме малко. Като избрах менюто си, оставих подноса си до този на майка ми.
„С Алекс ли беше?“, попита тя.
„Да. Беше удивително, мамо: появи се чичо му. Алекс не мислеше, че има членове от семейството му, които искат да го познават.“
„Трябва да ми разкажеш за това по-късно.“
— Е, как се справя Мисти? — започна татко.
— Мисля, че се справя много добре. — Мисис Хадълстън бодна с вилицата си йоркширския си пудинг. — Знаем, че безцеремонно казва, каквото мисли, но повечето ученици се отнасят снизходително към това. Директорът казва, че това е подобно на други поведенчески модели. Мислили ли сте да я прегледате? Има допълнителен фонд, който е на разположение на учениците със специални образователни нужди.
„Да ме прегледат? Да, диагнозата ми е особен случай на честност.” Ядоса ме това, че тя се опита да представи дарбата ми като медицинско състояние.
— Не мисля, че директността й ще й попречи да напредне в училище. — Майка ми се впусна да ме защитава, преди татко да е изпаднал в едно от своите „само ако беше нормална“ отклонения.
Мисис Хадълстън не изглеждаше убедена, но реши да не настоява.
— Академично тя се справя добре. Не е сред най-добрите ни ученици, но все пак гледаме към някои от добрите университети. Началното образование, нали, Мисти?
— Да, мис. В момента смятам да поема по този път.
— Мислим, че ще заслужи добри оценки, макар да разбирам, че намираш математиката за малко предизвикателство?
Голямо предизвикателство.
— Правя най-доброто, на което съм способна.
Мисис Хадълстън ме потупа по ръката.
— И това обобщава всичко: Мисти винаги прави най-доброто, на което е способна, така че не можем да искаме повече от нея.
Това наистина бе снизходително.
— Благодаря, мисис Хадълстън.
Татко се намуси.
— Има ново развитие на нещата, за което трябва да знаете, мисис Хадълстън.
„Не се впускай в това, татко.“
Прекалено късно.
— Мисти има връзка с един от гостуващите състезатели по дебати от отбора на Южна Африка. Загрижен съм, че това може да й попречи да постигне добри резултати на изпита. Това е важното в следващите две години, а не някакъв си гимназиален романс.
Майка ми издаде звук, който предполагаше, че не е съгласна.
— Искам да я наглеждате и да ни уведомите, ако мислите, че той отвлича вниманието й от важните неща.
— Аз съм тук, нали знаеш, татко — казах.
— Много добре го знам. Можеш да видиш, че не действам зад гърба ти, Мисти.
Мисис Хадълстън ми се усмихна снизходително.
— Ех, какво е да си млад и влюбен! Помните ли тези години? Тя няма да е единствената, която ще премине през възходите и паденията на връзката, мога да ви насоча към дузина момичета от нейната група, които се борят със същото. На този етап в живота тези връзки обикновено не траят дълго, което не означава, че младите хора не ги приемат насериозно. Моля те, чувствай се свободна да идваш при мен, когато си разтревожена, Мисти. Вратата ми е винаги отворена.
„Тя ти мисли доброто“, каза майка ми.
„Знам, но не мисля, че ще почукам на вратата й, за да й кажа, че съм сродна душа на човек, който живее в другата половина на земното кълбо.“
— Благодаря, мисис Хадълстън. За мен е голяма утеха да знам, че има човек с такъв здрав разум, към когото да се обърне — каза татко. Под „здрав разум“ двете с майка ми трябваше да разбираме човек без дарба.
След обяд се сбогувах с родителите си на училищния паркинг. Обикновено бях тъжна да ги видя да си отиват, но днес изпитвах облекчение.
— Предайте на баба, Гейл, Фелисити, Пийс, Съни и Темпест, че ги обичам. — Дадох им целувка за всеки и прегърнах татко, осъзнавайки че за първи път в живота си бяхме имали сериозно несъгласие, което не бяхме разрешили, преди да се разделим.