Изправи се и взе чантата си.
— Не, нищо. Стаята ти е чиста, ако се изключи разхвърлянето.
Това ми напомни за жертвите на убиеца, които като че ли бяха умрели без причина, за убиеца, който не оставяше следи. Ако искаше да ме окуражи, не успя.
Когато тя си тръгна, заключих вратата, но без да бързам да оправя кашата. Обещах си да го сторя на сутринта. Огледах коридора. Тарин и Алекс разговаряха с мисис Хадълстън на прага на стаята на Хафса. Ако съдех по благоразположеното и възторжено изражение на класната си ръководителка, дарбата на Алекс работеше на пълен ход. Изчаках на място Алекс да ми даде знак, че е безопасно да се присъединя към тях.
Той ме погледна и ми подаде ръка.
— И така, иде отидеш при приятелите си тази вечер — обяви мисис Хадълстън, щом се приближих, и го каза така, сякаш това бе нейна идея. — Утре ще ти помогна да подредиш стаята си. — Вдигна поглед, застанала на ъгъла на стълбището. — Наистина трябва да инсталираме камери тук. Така крадците ще се замислят, преди да нахлуят.
Подозирах, че нашествениците призраци като този, преобърнал стаята ми, бяха прекалено умни, за да се оставят да бъдат заснети от камера. Исках просто да се измъкна оттук. Бях намерила чантичката с тоалетните си принадлежности и чисти дрехи и отчаяно исках да тръгна.
— Може ли да тръгваме вече, моля?
— Погрижете се да се върне навреме за регистрацията в осем и половина — нареди мисис Хадълстън на Тарин.
— Да, разбира се. — Тарин се усмихна, за да й вдъхне увереност. — Благодаря, Морийн.
Излязохме през портата, която се използваше през нощта, и се озовахме на „Трампингтън Роуд". Минаха само няколко коли, докато вървяхме към центъра на града. Кеймбридж беше жив и листата шумоляха, звук, който обикновено биваше удавен от човешката активност. Това ми напомни, че сме заобиколени от километрична равнина, която се виждаше от космоса като точица сред полята и оградите на Кеймбриджшир. Чувствах се изложена на показ, плячка, уловена в капана на ястребовия поглед.
— Заловихме ли го? — попитах, когато излязохме от територията на училището.
— Искаш да кажеш, че Ели Дейвис е нашият убиец? — Тарин смръщи вежди. — Ури не знае, затова и повика Виктор. Има много неща, свързани с Дейвис, които не изглеждат правдоподобни, но убиец? Не сме сигурни.
— Уриел няма правомощията да го задържи. Ще има ли нужда от мен, за да го убеди да дочака Виктор? — намеси се Алекс.
— Обеща да не използва дарби за въздействие върху Дейвис, а засега той ни сътрудничи, така че не, да оставим това за момента. Дейвис няма търпение да ни спипа, само ще налееш масло в огъня. Според Ури конфронтацията носи огромно удоволствие на Дейвис и той само чака Ури да стъпи накриво. Обаче Ури, разбира се, няма да го направи. Прекалено добър е в онова, което върши.
Разходката не бе спокойна. Бях нервна, но това бе нищо, сравнено със стаеното в Алекс напрежение. Той вървеше между мен и Тарин и ние бяхме като експерти по разполагането на бомби, които носят една от тях заредена по пътя.
— А какво, ако го убедя да си признае? — Алекс потърка лицето си с длани в опит да изтрие стреса от последните няколко часа.
— Не мисля, че това е правилната употреба на дарбата ти. .Силата ти е в чара, не в принудата — каза Тарин. Слава богу, че поне един от нас бе спокоен. — Виктор е професионалист в тази област, остави на него.
— Но Дейвис нападна Мисти! Заплаши я!
— Знам, че искаш да го накажеш за това, Алекс, но сега едва ли си в най-доброто състояние на ума, за да го разпиташ. Ще постъпим както трябва. Виктор може да зададе правилните въпроси, и то в рамките на закона, това е важно, ако срещу него ще бъде повдигнато обвинение.
Алекс издаде приглушен стон на разочарование и стаен гняв.
— Как щеше да се чувстваш, ако бе притиснал Уриел в библиотеката?
— Щях да се чувствам като теб, но се надявам, че щях да знам, че трябва да отстъпя, за да могат доказателствата да бъдат събрани начисто. Ще съжаляваш повече, ако станеш причина заподозрян да ни се изплъзне.
Разбира се, беше права, но Алекс трябваше да се бори, за да постигне спокойствие.
— Добре де, добре, разбрах. Обаче искам да я защитя срещу откачалки като него.
— Вложи енергията си в това да накараш Мисти да се почувства по-добре. Нямам нужда от дарбата на Франси, за да знам, че сигурно е истински разтревожена.