— Къде мога да...?
Нямаше нужда да казвам нищо повече. Той ме заведе от другата страна на дървото, показа ми нисък клон, за който можех да се хвана, и ме остави сама. След като известно време се борих тромаво с дънките си, успях да се облекча, дръпнах ципа им и се запрепъвах обратно към другата страна на дървото. Той ми подаде малка бутилка с вода, за да се измия. После ми помогна да седна на пън, примъкнат близо до огъня.
— По-добре ли се чувстваш сега?
— Да. — С изключение на факта, че бях в гората в компанията на луд.
— Ще бъдеш доволна да чуеш, че липсваш на всички. Алекс е много разтревожен.
И трябваше да бъда щастлива от това?
— Родителите ми?
— Изгубили са си ума от тревога. Приятелите ти също. — Усмихна се и ми подаде сандвич. — Ето ти обяда.
Избърсах очите си и осъзнах, че е ден.
— Хайде, яж. — Поднесе ръката ми по-близо до устата. Спомних си колко бързо се ядосва и отхапах. Вкусът ми напомни, че съм гладна; ако искаше да ме убие, аз нямаше да свърша работата вместо него, като се уморя от глад.
— Ще бъдеш поласкана да узнаеш, че са организирали огромно търсене за теб. Летяха до дома на леля ти Кристал. Нейната дарба е очарователна. Тя използва връзката ти с племенника ми, за да те открие. — Не изглеждаше разтревожен. Извади термос и си наля чашка кафе. Подаде ми напитката. — Искаш ли? Най-добрите зърна, сорт арабика.
Поклатих глава.
— Бих предпочела вода.
— До крака ти е.
Сведох поглед и видях бутилката до пъна. Продължавахме странния си пикник и се питах защо все още не ме е убил, а той... е, не знаех какво мисли. Чудех се колко ли близо може да е спасителната група.
Той отговори на въпроса ми, преди да съм го задала.
— Разбира се, Кристал не може да те усети благодарение на дарбата ми. Получава доста тревожно нищо в отговор. Страхувам се, че те мислят за мъртва. Всички са наистина много силно разтревожени.
Повърнах до пъна. Нямаше много храна в стомаха ми, затова той ме заболя. Грабнах водата, за да изплакна устата си.
— Питах се дали Уриел и Виктор Бенедикт не ме подозират, затова позволих на Уриел да ме докосне и да проследи историята ми. Той не долови нищо, освен впечатлението за незабележима безметежна нощ в кеймбриджки хотел. Концентрирали са се върху онзи идиот, Ели Дейвис, който услужливо няма алиби за времето на изчезването ти. — Йохан прекоси просеката и ми помогна да се отдалеча от пъна, до който бях повърнала. Не спомена нищо за това, нито ми се извини, просто не обръщаше внимание на онова, което не искаше да забележи. — Подобно на братята Бенедикт, Алекс бе силно разтревожен, за да предположи, че аз имам нещо общо. Той е прекрасно момче.
Можех да предположа, че Алекс е силно объркан. Ако аз бях изчезнала, той не би искал и семейството му да му бъде отнето.
Когато научеше кой всъщност е Йохан, това щеше да го убие.
Алекс? Не очаквах да успея, тъй като телепатията ми все още не можеше да избегне влиянието на Йохан. Имах такава нужда от него, че чак болеше.
— Ще се почувстваш по-добре, ако хапнеш нещо. — Йохан посочи сандвича.
— Може би по-късно. — Ако имаше по-късно. Завих го отново там, където бях отхапала. Моцарела и домати.
Един от любимите ми до днешния ден. Едва сега забелязах.
— Предполагам, че искаш да знаеш какво предстои? — Йохан пресуши кафето си.
— Да. — Той повдигна вежда. — Моля те.
— Не обичам да спя в гората. — Усмихна се така, сякаш трябваше да схвана шегата. — Вкусовете ми са много по-еволюирали. Казах на Алекс, че трябва да пътувам по работа, но ще се върна следващата седмица, за да помогна в търсенето, ако не са те открили дотогава. Бях единственият, който го успокояваше, нали разбираш, защото предположих, че просто си избягала, тъй като си приела, че си недостойна да бъдеш негова сродна душа, казах му, че ще се върнеш, след като имаш време да премислиш нещата на спокойствие.
— И как успя да го убедиш, при положение че ме мислят за мъртва?
Тънките му устни се извиха в усмивка. Това му доставяше удоволствие.
— Е, естествено, отказах да повярвам. Казах, че Кристал се оставя страхът да я заслепява, че Алекс ще разбере, ако си мъртва, и че той е убеден, че си още жива.
Защото бях. Почувствах се малко успокоена, когато разбрах, че Алекс не се бе предал.
Йохан зави отново капачката на термоса.
— Той бе много окуражен от вярата ми в инстинкта му.
Змия.
— Обещах да се върна бързо, но имам среща в Америка, на която не мога да не отида. Както и ти.