— В съзнание. — Слязох. Със сигурност в самолета щеше да има екипаж, хора, към които можех да се обърна, ако не там, то къде другаде?
— Добро момиче.
Хвана края на палтото ми, за да ми попречи да избягам, и ме заведе до самолета, който беше чартърен. Красив, елегантен и бял; такива самолети бях виждала само по филмите. До вратата чакаше стюардеса.
— Добре дошли, мистър Смит. Толкова съм доволна да ви видя отново при нас.
Йохан й се усмихна широко.
— Аз също се радвам да те видя, Хебе.
Сега или никога.
— Моля ви, няма ли да ми помогнете? — извиках.
Йохан ме сръга в ребрата и ме заплаши с пръст, което ми напомни какво можеше да прави.
Погледът й се плъзна покрай мен.
— Имате ли багаж?
— Не, той вече е натоварен. — Побутна ме да се кача по стълбите.
— В такъв случай ще уведомя капитана, че сте готов за излитане.
Тя влезе вътре. Йохан ме бутна през прага и се озовахме в главната кабина. Минахме покрай редиците от по четири седалки и стигнахме до врата в дъното. Той я отвори и ме бутна вътре. Беше частна кабина с легло и седалка до прозореца.
— Седни там. — Закопча ми колана. — Вратата ще бъде заключена. Ако те чуя да вдигаш шум, за да привлечеш вниманието към себе си, ще дойда и това ще е последното, което ще си спомняш. — Ощипа ме по брадичката. — Разбираш ли?
Кимнах и сълзите изпълниха очите ми въпреки твърдото ми решение да не му показвам чувствата си.
Той ме потупа по главата.
— Ако се държиш добре, по-късно ще ти донеса храна. Полетът продължава около десет часа в зависимост от насрещния вятър.
Излезе и заключи вратата от външната страна.
Щом останах сама, скочих, за да изследвам затвора си. Имаше малка баня с мивка, тоалетна и миниатюрен душ. Нямаше нищо друго, освен сапун и хавлии за ръце. Леглото бе оправено, одеялото и чаршафите бяха силно изпънати. Можех да ги накъсам, но какво щях да правя после? Седалката до прозореца бе завинтена за пода, лампите бяха вградени в стените — нямаше лампа с тежка основа, която можех да използвам като оръжие.
„Хайде, Мисти, бъди реалистка: ти си дребно момиче, а той е висок. Ако го нападнеш, най-вероятно няма да постигнеш нищо, освен да го ядосаш.“
Но и не исках просто да се съобразявам с плановете му.
„А каква друга възможност имаш?“
Вътрешният ми диалог спря, когато двигателите зареваха.
— Мистър Смит, от името на първи офицер Финли и от мое, капитан Хюсеин, бих искал да ви приветствам с добре дошли на борда на полета ни до Портланд, Орегон. От контролната кула ни осигуриха коридор и очаквам да излетим след пет минути. Прогнозата за времето изглежда добра. Моля, седнете, закопчайте колана и се насладете на полета.
Самолетът тръгна. Йохан беше забравил, а може би не бе имал намерение да развърже ръцете ми. Нямах непосредствен план за бягство, затова седнах и сложих колана си. Погледнах през прозореца и изпитах последната слаба надежда да ме види някой служител на летището, но то бе безлюдно и само самолети „Боинг 747“ се носеха по пистите като тънки и елегантни динозаври. Обърнахме към началото на пистата, спряхме, а после самолетът тръгна с по-голяма решителност. Предният край се повдигна, а после и задният. Издигнахме се във въздуха и се понесохме стремглаво нагоре. Йохан бе успял да ме изведе от Англия без дори и най-малък намек за трудност.
Капитанът отново заговори.
— Мистър Смит, след няколко секунди ще бъде безопасно да разкопчаете колана. След това Хебе ще ви сервира избрани леки закуски и напитки, последвани от обяд, щом достигнем височината, на която ще летим. Благодаря ви, че летите с “Executive Manoeuvres", водещата световна компания за чартърни бизнес полети.
Както започвах да се досещам, Йохан бе наел самолет само за себе си. Изглеждаше, че това му е навик. Сигурно струваше цяло състояние. Откъде имаше толкова пари?
Отговорът дойде бързо. Последната му жертва бе търсач на съкровища, а имаше и други с подобни дарби — момичето от Австралия, трите американски жертви с техните акции и дялове. Трябваше да предположа, че парите не са пречка в плановете на моя враг за мен.
Светлинният сигнал за коланите изчезна, така че разкопчах моя. Вратата на кабината ми се отвори и Йохан влезе.
— Доволен съм да видя, че не си се опитала да направиш нещо глупаво.
Само защото не можех да се сетя какво да сторя...
— Ще наградя послушанието ти, като развържа китките ти. Можеш да вземеш душ, аз няма да използвам тази баня.
— Бих искала да съм чиста. — Лежането в гората бе наслоило по мен мръсотия, която никаква бутилка вода и чисти дрехи не можеха да отстранят.