„Наистина ли си ти?“
„Да, наистина. Къде си?“
„Някъде в Орегон.“
„Това ни е известно. Аз съм в Портланд. Кацнахме преди час.“
„Откъде ви е известно?“
Усетих, че се колебае.
„Тарин.“
„А как Тарин е разбрала, че съм тук?“
„Дарбата й. Видя те с родителите ми. Виктор ги проследи до Орегон.“
— Виждам съдбата на хората — беше ми казала Тарин в Кейптаун. В стомаха ми се настани студ.
„Това означава ли, че ще умра?“, попитах, но мислено вече крещях.
„Не. Няма да го позволя.“
Лъжа.
— О, господи, о, господи! — Свлякох се на колене. Вече не усещах Алекс в главата си. Причината скоро стана ясна: Йохан стоеше на прага.
— Побързай, Мисти, искам да ям.
— Идвам! — извиках с дрезгав глас. Трябваше да го отведа до другия край на бунгалото и да се върна в банята, без да ме заподозре. Излязох.
— Не изглеждаш добре — каза той загрижено.
— Изненадан ли си?
Той ме потупа по ръката, което само ме накара да треперя два пъти по-силно.
— Не, предполагам, че не. Справяш се добре, като се има предвид всичко. — Лицето му засия. — И съм сигурен, че не е нещо, което храната и малко сън да не могат да оправят.
Наистина вярваше на думите си. Не можеше да разбере как някой, чиято смъртна присъда е подписана от него самия, може да страда. Но пък, от друга страна, беше намекнал, че не смята за лошо онова, което прави; мислеше, че е безболезнено. Сега си тук, а сега те няма. Нещо като игра.
Направих опит да се храня. Не можех да преглътна нищо твърдо, затова се заех с киселото мляко. Беше с вкус на банани. Нямаше вкуса на плода, а по-скоро на дъвките във формата на банан. Йохан напълни хлебче с пастърма и салата, която дори се подаваше от него. Подаде ми го.
— Америка — каза щастливо, приемайки, че сандвичът е достатъчна илюстрация на думите му.
Попих устните си със салфетка с надеждата, че ще сметне маниерите ми за безупречни.
— Имаш ли нещо против да се изкъпя? Китките наистина ме болят.
— Добре, добре. Не се бави: бих искал да взема душ, преди да си легна. — Стана и отиде в кухненския бокс да си направи кафе. По дяволите, така бе много по-близо до банята. — Има още чисти дрехи за теб. Сложих ги на леглото ти. — Посочи леглото, намиращо се най-далеч от вратата. — Можеш да спиш с тениската.
Грабнах дрехите и се затворих в банята.
„Алекс? Алекс?“
Нищо. Йохан сигурно бе някъде в средата на стаята. Продължих да викам Алекс по име, докато се къпех, но Йохан упорито стоеше прекалено близо до мен. Подсуших се, облякох се, излязох от банята и разбрах ситуацията: беше се излегнал на леглото си и четеше вестник.
— Приключих — казах.
— Ще взема душ тогава. — Свали очилата за четене и затърси чантичката с тоалетните си принадлежности в куфара.
Опитах се да не изглеждам прекалено доволна. Отидох до масата и започнах да разтребвам.
— Остави. Затова плащам. Няма нужда да разтребваш.
Усмихнах му се леко, скочих в леглото и се опитах да му дам да разбере, че се каня да спя.
— Лека нощ, Мисти. — Той затвори вратата на банята след себе си.
Станах от леглото и забързах към далечния край на бунгалото.
„Алекс?“
„Какво стана?“
„Йохан спира комуникацията ми. Има само едно място в стаята, където съм достатъчно далеч от него.“
Не се изненада, щом споменах името на Йохан, затова предположих, че Тарин е видяла и него. Исках да го успокоя по повод предателството, но нямаше време.
„Чуй, трябва да знаем точно къде си.“
„Планира да ме използва в някаква конфронтация с родителите ти. Те живеят в град Флорънс на крайбрежието.“
„Виктор разбра къде живеят и къщата им е под наблюдение. Там няма никого. Трябва да го спрем, преди да сте стигнали при семейството ми.“
„В мотел съм. Мисля, че се казва „Харбър Ин“.
Той препредаваше информацията на някого.
„Това е верига. Знаеш ли кой?“
„Не, но сме тръгнали към крайбрежието — видях знаци за крайбрежното шосе, когато потеглихме от летището.
„Това е страхотно, трябва да е достатъчно да те намерим. Каквото и да правиш, Мисти, не му позволявай да те заведе при семейството ми, окей? Ще стигнем до теб първи.“
„Как точно мога да го спра? Той може да ме убие с върха на пръста си.“ „Само се постарай.“
Алекс не можеше да скрие тревогата си. Тя се предаваше по връзката ни като леденостуден вятър. Не беше сигурен с колко време разполагам.