— Моля те, Йохан, нека Джейсън бъде вън от това. Пусни го! — Роджър избърса сълзите от бузите си, ръцете му трепереха.
— Както ти остави другия си син вън от живота си? Мисля, че не става. Вярвам, че в семейните празненства трябва да участват всички.
Треперещ, Роджър се изправи на крака и помогна на сина си да стане. Джейсън беше по-висок от мен, макар и малко по-малък. Вероятно бе предупреден за чичо си, защото застана от далечната страна на баща си.
— Не, не, Джейсън. Ела да повървиш с мен, твоя чичо Йохан. — Йохан пристъпваше от крак на крак като състезател преди началото на шампионата. — Така баща ти ще обърне много по-голямо внимание на желанията ми. И не искам да ви минават мисли за бягство като на Мисти. Вижте докъде я доведе това. Което ми напомня... — Внезапно Йохан ме удари много силно с опакото на ръката си. Паднах на земята. Дясната ми буза гореше, усещах устната си подута, където се бе ударила в зъбите ми.
— Йохан! — възкликна Роджър. Направи движение да възпре брат си, после се отказа, защото се страхуваше да осъществи контакт с него.
Някой коленичи до мен и докосна нежно лицето ми.
Вдигнах поглед и видях Джейсън, приведен над мен. Беше странна утеха, че тази по-млада и по-мургава версия на Алекс ми помогна да се изправя. Лешниковите очи бяха различни, но чертите на Алекс се виждаха и на това четиринайсетгодишно лице, по-меки, закръглени, но все пак характерни за семейството.
— Не бъди така шокиран, Роджър — каза Иохан. — Тя си го заслужи. Не е нещо повече от онова, което правеше милият ни стар татко с мен, докато ти гледаше и никога не възразяваше.
Роджър прехапа устни и извърна поглед, лицето му бе мрачно.
— Трябваше да бъдеш подложен на дисциплина, но демонът и бездруго те погълна.
— А може би ще бъдеш по-малко загрижен за момичето, ако знаеш, че тя също е от подвластните на демона?
— Отдалечи се от нея, Джейсън. — Роджър протегна ръка към сина си.
— Татко, тя е просто още едно дете. Устната й кърви.
— Тя е една от тях. — Роджър го повика при себе си с жест, празните му пръсти дращеха във въздуха.
— Виждам, че има надежда за сина ти. — Йохан кимна одобрително. — Да, застани до Мисти, Джейсън. Баща ти не успя да направи това за мен и за брат ти Алекс.
— Какъв брат? — Погледът на Джейсън се стрелна към Роджър.
— О, колко интересно: ти не знаеш? Е, племеннико, имаш по-голям брат, прекрасен млад човек на име Алекс. Той и Мисти са, как да го кажем, близки? Много близки.
Роджър разбра какво има предвид той, макар Джейсън да нямаше и представа.
— Затова ли тя е тук? Тя е неговата сродна душа и ти искаш да я захвърлиш в лицето ми?
— Ах, само да беше толкова просто. Хайде, става ми студено. Да влезем вътре и да запознаем този най-важен член на семейството с останалите. — Посочи хижата, а жестът му бе едновременно заплаха и настояване. Всички знаехме какво може да причини този пръст.
Джейсън ме хвана за ръката и я стисна.
— Добре ли си, Мисти?
Опитах да благодаря с усмивка, но вместо това от очите ми потекоха сълзи, лицето ми бе бойно поле на чувствата ми.
— Всъщност не.
Йохан хвана Джейсън за лакътя и го поведе по пътеката, като бъбреше щастливо за красотата на дърветата, за водопада, тишината в планината след шума града... пародия на семейно общуване. Двамата с Роджър ги следвахме, аз накуцвах, но Роджър не ми предложи помощта си.
— Каква е дарбата ти? — попита ме шепнешком.
Може би се надяваше на някаква суперсила, която ще ми позволи да премахна Йохан само с едната си ръка — сякаш нямаше да съм го направила вече, ако можех.
— Казвам истината.
Той изсъска, проклинайки ме като безполезна.
— Ако навредиш на сина ми или на съпругата ми, ще те преследвам. Няма да намеря покой, докато не си платиш.
Не беше ли забелязал, че съм жертва също като него?
— Не съм ваш враг.
— Вие всички сте. — Закрачи по-широко, за да настигне сина си и да върви до него, пазейки го.
Аз забавих крачка с надеждата, че Йохан няма да забележи.
„Алекс, по-добре да дойдеш бързо. Наистина е лошо.”
„Мисти? Кажи ми какво става.”
„Йохан държи баща ти и брат ти. Мисля, че ще ги уби...“
Не можех да изрека думите...
„... ще се отърве от всички ни.“
„Няма да му позволя.“ Усещах Алекс по-близо, гласът му звучеше по-силно в главата ми. „Виж, Мисти, не съм имал възможност да ти кажа, но Йохан се свърза с мен по-рано тази сутрин, след като тръгнахте от мотела. Подозира, че общуваш с мен заради нещо, което си казала или направила, и не беше изненадан, че съм ви проследил до Америка; той знае какво могат да правят приятелите ни. Не иска те да бъдат там, така че идвам сам. Стой далеч от всички, ако можеш.“