— Да не си се осмелил да богохулстваш! — изсъска Роджър. Седнал от лявата му страна, изглеждаше така, сякаш ще го удари с глава.
Йохан сбърчи чело.
— Предполагам, че е малко прекалено от моя страна. Никога не съм имал много време за бащите, било то небесни или земни... нали? — Заби ножа дълбоко в гърдите на пуйката. Изтече ароматен сок. — Съвършено, Мириам. До най-малката подробност. — Усмихна се на готвачката, която седеше от дясната му страна и не обърна внимание на комплимента му. Йохан отряза парче, бял разрез на фона на оранжевозлатистата кожа. Сервира на всички ни с внимание, от което ни се повдигаше, напълни чиниите ни с храна, от която никой от нас не можеше да хапне. — Надявам се, че не си използвала от онези готови храни, които американците така обичат? — Хапна предпазливо един картоф. — Не, на нужното равнище си. Аплодирам те, Мириам!
Погледът й се стрелкаше от сина й към съпруга й, като за малко се спираше и на мен, после се връщаше на Йохан.
— Защо си тук, Йохан?
— Отличен въпрос. — Йохан си наля чаша вино. — Първо, за да се насладя на тази превъзходна храна в компанията на семейството си. Второ, за да изясним някои неща.
— Какви неща?
— Обожавам семейните празненства. Мисти има голямо и любящо семейство — никакви изоставени синове в твоето семейство, нали, Мисти?
— Точно така — прошепнах, тъй като изглеждаше, че той иска да получи отговор.
— И това въпреки факта, че баща й е обикновен човек без дарба и не е на нашата страна, нито одобрява начина ни на живот. Виждате ли, имало е и други възможности за избор.
— Ако искаш да се извиним... — поде Мириам.
Йохан почука с ножа по масата.
— Престанете! Прекалено е късно за това. Не! Сега Алекс е мой. Не се тревожете за бъдещето му. Ще му се реванширам. Всъщност тук съм заради миналото, а не заради бъдещето. Не е ли така, мила моя? — Гледаше право в Мириам.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
— Какво иска да каже той, Мириам? — Погледът на Роджър се насочи от омразния брат към любимата съпруга.
— Напомни ми: кога е рожденият ти ден, Мириам? — попита Йохан.
— Дванайсети април. — Мириам бе втренчила поглед в чинията си, вниманието й бе приковано в соса с червени боровинки.
— И на колко години си точно?
Тя отвори уста, но от нея не излезе нито звук.
— На този етап трябва да обясня, че малката Мисти, която е тук, има много полезна дарба. Тя не може да лъже и ако не контролира дарбата си, хората около нея също не могат да лъжат. Тъй като направих живота й напоследък доста неприятен, подозирам, че в момента не може да упражнява контрол над силата си. Така ли е, Мисти?
Дори не се бях замисляла за контрола над дарбата си. Тя вероятно се разпростираше възможно най-далеч и най-широко. Кимнах.
— Това означава, че всички ще бъдем брутално откровени един с друг. Вече знам, че Роджър ме мрази, така че не ме интересува какво има да каже той, но ти, Мириам, мисля, че има някои истини, които никога не си му казала, нали? Неща, които си крила. — Взе с вилицата си от пуйката и зеления боб и лакомо ги погълна. — Да се върнем на въпроса ми, кога си родена?
— Дванайсети април — повтори тя.
— Да, да, всички го чухме. Питам те на колко си години. Роджър тук мисли, че си на четирийсет и шест, на същата възраст като него, а двамата с теб знаем, че лъжеш.
— На четирийсет и осем съм. — Гласът й бе тънък и едва доловим като паяжина.
— На същата възраст като мен. Всъщност родени сме в рамките на една седмица, нали?
Мириам кимна.
— Откъде знаеш това? — попита Роджър. Изражението му издаваше объркване. — Мириам, скъпа, не ме интересува, че си по-голяма от мен. Затова ли не си ми казала: била си смутена?
Знаейки, че без да искам подпомагам каузата на Йохан, се опитах да осъществя контрол над дарбата си, спомняйки си какво ми бе казал Зед. Имаше толкова много чувства в тази стая, тайни и лъжи, че беше невъзможно да овладея положението, беше като да се опитваш да опънеш палатка в силна буря.
— Сега, като стигнахме толкова далеч, мисля, че трябва да довършиш, Мириам? — Йохан определено изглеждаше доволен, като момче, което къса краката на насекомо, за да го види как ще залита.
Тя поклати глава.
— Тогава аз ще го направя вместо теб. Роджър, запознай се с моята сродна душа. Съпругата ти, която има дарба, бе определена за моя от момента на зачеването й. Срещнахме се, когато бяхме на по двайсет години, но тя се отказа от мен и избра теб. Ето сега знаеш истината за жената, за която си се оженил, Въпреки молбите ми да не го правиш. Успяваше да го скрие от теб, защото това върши най-добре.