— Бях млад и само подражавах на онова, което смятах за правилно.
— А той те учеше прекалено добре. Ти, Роджър, не заслужаваш да живееш повече от онзи зъл човек, който пък не заслужаваше следващия си дъх. Убих първо майка ни без много суетене, но него накарах да страда. Обясних му в най-дребни подробности плановете си за нашето семейство, как ще елиминирам онези, които ни мразят, и ще науча децата с дарба, че превъзхождат другите и трябва да се гордеят с това. До края на деня и ти ще разбереш как се е чувствал той.
— Добре, Йохан, убий ме, щом трябва...
— Роджър! — възкликна Мириам.
— Татко, не! — възрази Джейсън.
— Но остави Джейсън и Мириам, те не са част от това.
— Джейсън има ли дарба?
Роджър поклати глава.
— О, добре. Жалко. Виждам, че не молиш за момичето тук. А какво ще кажеш за Мисти? — Погледът на Йохан пронизваше Роджър.
Роджър преглътна неловко и ме погледна, за него нямах повече значение от мебел, но разбираше, че съм някакъв тест.
— He й желая злото. Полезна е за теб, пощади и нея.
— А, значи, можеш да се учиш. Преди щеше да пледираш за изтреблението на всички хора с дарби, да твърдиш, че сме демони. Искам да ти покажа как изглежда изтреблението. Мисля, че ще запомниш този урок. — Пълният с жестокост поглед на Йохан се плъзна обратно към Мириам, като змия, която се промъква невидима през дългата трева и се наслаждава да види, че всички треперим и се опитваме да узнаем кого ще ухапе първо.
Усещах, че наближава краят на шоуто и че той скоро ще започне да убива. Не можех да понеса мисълта, че Алекс щеше да влезе в стая, пълна с трупове. Нямаше да спечеля нищо, ако продължавах да мълча. Това може би щеше да се окаже от най-глупавите моменти на Мисти, но въпреки това щях да го сторя.
— Не. — Изправих се. — Няма да убиеш тези хора. Няма да го позволя.
— И как възнамеряваш да ме спреш, малко момиченце? — Йохан също се надигна.
Без предупреждение и с помощта на телекинезата запратих ножа към гърлото му. Той го отблъсна, но въпреки това получи порезна рана в ръката над лакътя. Успя да избегне вилицата с дългите зъбци, която запокитих към очите му, като се наведе и тя се заби в стената зад него. Джейсън разбра, че трябва да се бием, и, както бе със завързани ръце, метна чинията и чашите към Йохан. Роджър се втурна да забие глава в корема на брат си, Мириам се завтече към задната врата и се опита да я отвори с крак. Изпращах снаряд след снаряд с надеждата, че нещо ще премине през отбраната му. Йохан събори брат си на земята и стъпи върху стомаха му, но Джейсън го избута. Засилих се да му помогна и в бързината се препънах в Роджър.
В тази бъркотия никой от нас не чу, че двигателят на мотор бе загасен и някой влезе през предната врата.
— Какво, по...!
— Алекс! — Викът ми сложи край на всеобщите действия. Всички спряхме, раменете на Мириам се повдигаха от ридания, Роджър бе проснат на пода, а по лицето и гърдите му имаше картофи със сметана. Аз бях на колене между Йохан и кухненския плот. Погледнах нагоре и видях, че Йохан е заловил Джейсън и го използва като щит.
— Сам ли дойде? — попита Йохан настоятелно. — Помни, че не можеш да ме заблудиш, след като Мисти е тук.
— Да, дойдох сам. Убедих един човек да ми даде мотора си. — В гласа на Алекс се долавяше единствено искреност. Държеше ръцете си свити в юмруци от двете страни на тялото си.
— Без номера, без да си оставял бележки, изплъзнал си се, без да знаят какви са намеренията ти, така ли?
На бузата на Алекс играеше мускул, знак, че преглъща думите си.
— Обещах, че ще бъде така.
Йохан насочи пръст във врата на Джейсън.
— И изпълни ли го?
— Да.
Йохан погрешно схвана това като лоялност към него самия.
— Добро момче. — Изгледа победоносно остатъците от вечерята за Деня на благодарността и гостите, които държеше тук против волята им. — Добре дошъл при водопада Мисти. Толкова съм доволен, че можа да се присъединиш към нас. Мисля, че главното блюдо не може да бъде спасено, но може би можем да хапнем пай? Направила си пай, нали, Мириам?
Тя кимна, но погледът й оставаше прикован в лицето на по-големия й
син.
— В такъв случай предлагам всички да седнем. — Бутна Джейсън да се настани на стола до него. — Алекс, може би ще пожелаеш да поздравиш сродната си душа?